— Хайде стига, мили.
— Не, не вярвам на нито една твоя дума. В края на краищата и аз имам очи. Нима нищо не бих забелязал?
Джулия никога не го бе виждала толкова разсърден.
— А дори да е истина, ти ще успееш да се справиш с положението. Това е шанс един на хиляда и е просто безумство да го изпуснем.
— Клаудио и Изабела в „Мяра за мяра“43.
— Подло е да говориш така, Джулия. Дявол да го вземе, аз съм джентълмен.
„Nemo me impune lacessit.“
Те пропътуваха остатъка от пътя в мълчание като пред буря.
Мисис Дьо Вриз ги чакаше.
— Не исках да легна, преди да ви видя — каза тя и като задуши Джулия в обятията си, целуна я по двете бузи. А на Майкъл едва стисна ръката.
Джулия с удоволствие прекара цяла сутрин в леглото, като разглеждаше неделните вестници. Започна с театралните новини, премина към светската хроника, след това към женските страници и най-накрая плъзна поглед по заглавията на политическите статии. Тя не удостояваше с вниманието си рецензиите за книги и въобще й беше непонятно защо прахосват толкова много място за тях. Майкъл, който спеше в съседната стая, намина при нея да й пожелае добро утро и отиде в градината. Скоро на вратата плахо се почука и влезе Доли. Големите й черни очи сияеха. Тя седна на крайчеца на леглото и взе ръката на Джулия в своята.
— Скъпа, говорих с Майкъл и искам да финансирам вашия театър.
Сърцето на Джулия силно заби.
— О, Майкъл не е трябвало да ви моли за това. Аз не желая. Вие и без това направихте толкова много за нас.
Доли се наведе и целуна Джулия в устата. Гласът й беше по-нисък от обикновено и леко трепереше.
— Ах, любов моя, нима не знаете, че за вас бих направила всичко на света? Ще бъде прекрасно! Това така ще ни сближи и аз толкова ще се гордея с вас!
Чуха, че Майкъл идва по коридора, като си подсвирква с уста. Когато той влезе в стаята, Доли се обърна към него и огромните й очи бяха пълни със сълзи.
— Казах й.
Майкъл не можеше да сдържи радостта си.
— Това се казва жена! — Седна на другия край на леглото и хвана Джулия за ръката, която Доли току-що бе пуснала. — Е, какво ще кажеш, Джулия?
Тя замислено го погледна.
„Vous l’avez voulu, Georges Dandin.“44
— Какво е това?
— Молиер.
Още щом договорът за съдружие бе подписан, Майкъл нае театъра за есенния сезон, назначи и агент по рекламата. Във вестниците бяха изпратени кратки съобщения за откриването на новия театър, а Майкъл заедно с агента подготви за пресата своето интервю и това на Джулия. В седмичниците се появиха снимките им — поотделно, двамата заедно и тримата с Роджър. Те се рекламираха като семейство и искаха да извлекат от това колкото е възможно повече. Не бяха още решили с коя от трите пиеси би било най-добре да започнат. И ето че един следобед, когато Джулия седеше в спалнята си и четеше роман, Майкъл влезе с ръкопис в ръка.
— Погледни, искам още сега да прочетеш тази пиеса. Агентът току-що я е изпратил. Мисля, че е за чудо и приказ. Веднага трябва да дам отговор.
Джулия отмести романа.
— Сега ще се заема с нея.
— Аз съм долу. Обади ми се, когато свършиш, и ще я обсъдим заедно. Тук има изумителна роля за теб.
Джулия четеше бързо, пропускаше сцените, които не я интересуваха, като съсредоточаваше цялото си внимание върху ролята на главната героиня — та нали тя щеше да я изпълнява. Като прелисти и последната страница, тя позвъни със звънчето и каза на камериерката си (която беше и шивачка на костюмите и) да извести Майкъл, че е готова.
— Е, какво мислиш?
— Пиесата е хубава. Безспорно ще има успех.
Той долови някакво съмнение в гласа й.
— Но какво има? Ролята е чудесна. Можеш да я изиграеш по-добре от всеки друг. Наситена е с комедийни ситуации и с колкото щеш душевни преживявания.
— Ролята е чудесна, не споря. Смущава ме мъжката роля.
— Тя също не е лоша.
— Да, но героят е на петдесет години, а ако го направиш по-млад, ролята ще изгуби от солта си. А и не ти подхожда да играеш възрастен човек.
— Права си, нямам никакво намерение да изпълнявам тази роля. За нея става само един актьор — Монти Върнън. И ние ще си го вземем. А аз ще играя Джордж.
— Но това е много малка роля. Защо ти е?
— А защо не?
— Мислех, че откриваме собствен театър, за да можем и двамата да играем главните роли.
43
В тази комедия на Шекспир Клаудио моли сестра си да му спаси живота с цената на безчестието си. — Б.пр.
44
„Ти сам поиска това, Жорж Данден“ (фр.) — фраза от комедията на Молиер „Жорж Данден, или измаменият съпруг“. — Б.пр.