Взе напосоки десетина от неговите последни снимки и започна внимателно да ги разглежда една по една. Сви рамене.
— Какво пък, не мога да ги коря. Аз също бях влюбена в него. Разбира се, по онова време беше по-красив.
Стана й тъжно, като си помисли колко много го бе обичала. Струваше й се, че животът я бе измамил, защото любовта й бе умряла. Джулия въздъхна.
— А гърбът така ме боли — изпъшка тя.
X
На вратата се почука.
— Влезте — каза Джулия. Влезе Иви.
— Днес няма ли да си легнете, мис Ламбърт? — Видя, че Джулия седи на пода сред купища снимки. — Но какво правите?
— Сънувам. — Тя взе две фотографии. — „Сравнете този портрет с този тука.“45
На едната Майкъл се беше снимал в ролята на Меркуцио с цялата сияйна красота на младостта си, на другата — в последната си роля: бял цилиндър, жакет, преметнал полеви бинокъл през рамо. Изглеждаше невероятно самодоволен.
Иви изсумтя.
— Нищо не може да се върне назад.
— Мислех си за миналото и сега съм в ужасно настроение.
— Нищо чудно. Ако започнеш да мислиш за миналото, значи, нямаш никакво бъдеще, нали?
— Млъкни, дърта вещице — каза Джулия, която можеше да бъде и много вулгарна.
— Е, стига толкова, инак довечера няма да ви бива за нищо. Аз ще разтребя цялата тази неразбория.
Иви беше камериерка и шивачка на костюмите на Джулия. Тя бе при нея още в Мидълпул, а после я придружи и в родния си град Лондон — беше кокни46. Слаба, кокалеста жена на възраст, с изпито лице и рижи, вечно рошави и немити коси. Двата й предни зъба липсваха, но независимо от нееднократните предложения на Джулия да й даде пари за нови зъби, Иви не искаше да си ги постави.
— Стигат ми колкото да ям. Само ще ми се пречкат в устата тези слонски зъби.
Майкъл отдавна искаше да вземе камериерка за Джулия, чиято външност би била по-подходяща за нейното положение, и се опитваше да убеди Иви, че работата е твърде много за нея, но камериерката не щеше и да чуе.
— Приказвайте си каквото си щете, мистър Гослин, ама никой друг няма да прислужва на мис Ламбърт, докато съм здрава и силна.
— Всички стареем, Иви, никой от нас не е вече толкова млад.
Иви подсмръкна и избърса с пръст носа си.
— Докато мис Ламбърт е достатъчно млада, та да играе двайсет и пет годишни жени, аз ще съм достатъчно млада да я обличам и да й прислужвам в дома й. — Иви му хвърли остър поглед. — Що ви е да плащате на двама души, като мога да върша работата срещу една заплата?
Майкъл добродушно се засмя.
— В това има някакъв смисъл, скъпа Иви.
… Иви изпрати Джулия навън от стаята и я избута нагоре по стълбата. Когато нямаше дневно представление, Джулия обикновено лягаше да си почине час-два преди вечерния спектакъл, а след това си правеше лек масаж. Тя се съблече и си легна.
— Дявол да го вземе, грейката е съвсем изстинала.
Джулия погледна часовника върху камината. Нищо чудно, преседяла е цял час. Нямаше представа, че толкова дълго бе останала в стаята на Майкъл да разглежда снимките и да си припомня миналото.
„Четиридесет и шест. Четиридесет и шест. Четиридесет и шест. На шестдесет ще напусна сцената. На петдесет и осем — турне в Южна Африка и Австралия. Майкъл казва, че там човек може да сложи нещо повече в джоба си. Ще изиграя всичките си стари роли. Разбира се, и на шестдесет години бих могла да играя четиридесет и петгодишни жени. Но откъде да взема такива роли? Проклети драматурзи!“
Като се стараеше да си припомни някоя пиеса, в която да има хубава главна роля за четиридесет и шест годишна жена, Джулия заспа. Тя спа дълбоко, докато Иви не я събуди, защото масажистката бе вече дошла. Иви й донесе вечерния вестник, Джулия се съблече и докато масажистката разтриваше дългите й стройни крака и корема й, постави очилата си и започна да чете същите театрални новини, които бе чела сутринта, светската хроника и страницата за жената. Скоро в стаята влезе Майкъл и приседна на леглото до нея. Той имаше навик да идва по това време, за да си бъбрят.
— И как се казва? — попита Джулия.
— Кой?
— Момчето, което поканихме на закуска.
— Нямам представа. Закарах го обратно до театъра и веднага забравих за него.
Мис Филипс, масажистката, харесваше Майкъл. С него може да се общува спокойно и просто. Той винаги говори едно и също нещо и човек знае какво да му отвърне. Не важничи. А толкова е красив? Невероятно!