„Втора Сидънс, може би по-велика от Елън Тери49!“
По онова време Джулия не смяташе за нужно да си почива в леглото през деня, чувстваше се силна като кон и никога не се изморяваше, ето защо сър Чарлс често я водеше на разходки в парка. Джулия усещаше, че той иска да види в нея дете на природата. Това много й допадна. Не трябваше да полага усилия, за да изглежда искрена, открита и по момичешки възторжена. Чарлс я водеше в Националната галерия, в галерията „Тейт“50 и в Британския музей и тя изпитваше почти същото удоволствие, каквото изразяваше. Лорд Теймърли обичаше да разказва, а Джулия с радост слушаше всичко, което й говореше. Притежаваше силна памет и научи много неща. И ако по-късно можеше да обсъжда Пруст и Сезан в най-отбрано общество, така че всички да се удивляват на нейната висока култура, тя дължеше това на лорд Чарлс. Джулия разбра, че се е влюбил в нея, преди още самият той да го осъзнае. Това й се струваше доста забавно. От нейна гледна точка лорд Чарлс бе възрастен мъж и тя мислеше за него като за добър стар чичко. По него време Джулия все още беше безумно влюбена в Майкъл. Когато Чарлс разбра, че я обича, неговото отношение към нея се измени, той стана стеснителен и често мълчеше, когато оставаха насаме.
„Горкото агънце“, мислеше си тя, „той е толкова истински джентълмен, че просто не знае как да се държи.“
Самата Джулия отдавна бе решила каква линия на поведение да поддържа, когато той й се обясни в любов, а това рано или късно трябваше да се случи. Щеше да му даде да разбере едно нещо: да не си въобразява, че щом той е лорд, а тя актриса, трябва само да мръдне пръст и тя ще скочи в кревата му. Ако реши да пробва такова нещо с нея, тя ще му изпълни ролята на оскърбена добродетел и като протегне ръката си — разкошен жест, на който я бе научила Жана Тебу, — ще му покаже вратата. От друга страна, ако се покаже скован и не може да каже нито дума от смущение, самата тя ще се разтрепери, сълзи в гласа и всичко в този дух; ще каже, че никога не си е и помисляла какви чувства изпитва той към нея и — не, не, невъзможно е, това би разбило сърцето на Майкъл. Двамата ще се наплачат до насита и всичко ще бъде наред. Чарлс е прекрасно възпитан и няма да й досажда, ако веднъж и завинаги му втълпи, че това е невъзможно.
Но когато се стигна до обяснение, всичко бе много по-различно, отколкото Джулия очакваше. Двамата с Чарлс се разхождаха в парка „Сейнт Джеймс“, любувайки се на пеликаните и по асоциация обсъждаха дали в неделя вечер тя ще играе Миламънт51. След това се върнаха в апартамента на Джулия, за да изпият по чаша чай. Разделиха си една препечена кифла. Скоро лорд Чарлс стана да си тръгва. Той извади една миниатюра от джоба си и я подаде на Джулия.
— Портрет на Клерон. Това е актриса от осемнадесети век, която е притежавала много от вашите достойнства.
Джулия погледна хубавичкото умно личице, покрай което се спускаха напудрени букли, и се чудеше дали камъните, обрамчващи малкия портрет, са диаманти или имитация.
— О, Чарлс, това е твърде скъпа вещ. Колко сте мил!
— Помислих си, че ще ви хареса. Това е нещо като прощален подарък.
— Вие заминавате?
Джулия бе удивена, той не й бе говорил нищо за това. Лорд Чарлс я погледна с едва доловима усмивка.
— Не, но повече няма да ви виждам.