— Погледни косите ми!
Той й подаде гребен и тя го прекара през косите си. След това сложи шапката си. Той стоеше зад нея и тя видя над рамото си пламенните му сини очи, в които сега се мяркаше усмивка.
— А аз си мислех, че си много срамежливо момче — проговори тя на отражението му.
Той се засмя.
— Кора ще те видя пак? — попита младежът.
— А ти искаш ли да ме видиш пак?
— Много!
Джулия започна да мисли трескаво. Всичко това беше твърде нелепо. Разбира се, тя нямаше никакво намерение да го вижда отново, беше глупаво от нейна страна да го остави да се държи с нея по този начин, но сега трябваше да спечели време. Можеше да стане досаден, ако му каже, че този епизод няма да има продължение.
— Ще ти позвъня тези дни.
— Закълни се.
— Честна дума.
— Не се бави много дълго.
Той настояваше да я изпрати до долу и да я настани в такси. Джулия искаше да слезе сама и да погледне имената на звънците. „В края на краищата би трябвало да знам името му.“
Но той не й даде тази възможност. Когато таксито тръгна, Джулия се сви в ъгъла на седалката и едва не се задави от смях.
„Изнасилена, скъпа моя. По най-обикновен начин. И то на моите години! Дори без всякакви там «ако позволите…» Като че ли съм някоя проститутка. Комедия от осемнадесети век — ето на какво прилича всичко това. Бих могла да бъда и камериерка. В кринолин и с онези смешни пищни нещица — как се наричаха, дявол да ги вземе? — които са носили, за да подчертаят бедрата си, с престилчица и с шалче на врата.“ И като си припомни горе-долу Фаркар52 и Голдсмит53, започна въображаем диалог: „Пфу, господине, как не ви е срам да се възползвате от неопитността на простата селска девойка! Какво би казала мисис Абигейл, придворната на нейна светлост, когато узнае, че братът на нейна светлост е похитил най-скъпото, което девойка в моето положение притежава — невинността!?“
Когато Джулия се върна у дома си, масажистката вече я очакваше. Мис Филипс бъбреше с Иви.
— Къде се запиляхте, мир Ламбърт, и кога ще почивате, искам да знам!
— По дяволите почивката ми!
Джулия захвърли роклята и бельото си, като ги запращаше с размах по цялата стая. След това, съвършено гола, скочи на леглото, постоя минута в позата на Венера, родена от пяната, след това се катурна в чаршафите си и се опъна като струна.
— Кво е станало? — попита Иви.
— Хубаво ми е.
— Е, ако аз се бях държала тъй, хората биха рекли, че съм пияна.
Мис Филипс започна да масажира краката на Джулия. Разтриваше ги леко, за да даде възможност на тялото й да си отпочине, а не да се умори.
— Когато преди малко влетяхте като вихър в стаята — каза тя, — помислих, че сте се подмладили с двадесет години.
— Ах, оставете тези разговори за мистър Гослин, мис Филипс! — каза Джулия, а след това добави, като че ли сама се учудваше на това: — Чувствам се като двегодишно дете.
По-късно в театъра беше същото. Нейният партньор Арчи Декстър влезе в гримьорната й да я попита нещо. Тя се бе току-що гримирала. Той беше изумен.
— Здравей, Джулия! Какво ти е станало днес? Изглеждаш на не повече от двадесет и пет години!
— Когато имаш син на шестнадесет, безполезно е да се правиш на по-млада. Аз съм на четиридесет години и нека всички го знаят.
— Какво си направила с очите си? Никога преди не съм забелязвал, че светят така.
Джулия отдавна не се бе чувствала в такава форма. Комедията, която даваха тази вечер, „Пухчето за пудра“, вече много седмици не слизаше от сцената, но днес Джулия игра като на премиера. Изпълнението й беше блестящо. Публиката се смееше като никога. Джулия винаги бе притежавала огромно актьорско обаяние, но като че ли този ден абсолютно завладя залата. Майкъл случайно беше в театъра и гледа последните две действия от ъгъла на една ложа. След спектакъла отиде при нея в гримьорната.
— Знаеш ли, суфльорът ми каза, че сме свършили с девет минути по-късно от обикновено — толкова много се е смяла публиката — каза той.
— Завесата се вдигна седем пъти. Вече мислех, че ще стоят в салона цяла нощ.
— Ти си виновна, скъпа. В целия свят няма актриса, която би играла като теб тази вечер.
— Честно казано, аз също съм доволна. Господи, колко съм гладна! Какво имаме за вечеря?
— Шкембе с лук.
— Великолепно! — Джулия обви врата му с ръце и го целуна. — Обожавам шкембе с лук. Ах, Майкъл, ако ме обичаш, ако в каменното ти сърце има поне една искрица нежност към мен, ще ми разрешиш да изпия бутилка бира.