— Много сте любезен. Може би след чашка ликьор ще спя по-добре.
Той й предложи цигара. Табакерата му беше сребърна, което малко обезкуражи Джулия, но когато я затвори, тя забеляза в ъгъла златна коронка. Вероятно е някой граф или нещо такова. Жалко, че трябва да носи съвременни дрехи! Ако беше облечен като Франсоа I, би изглеждал като истински аристократ. Джулия реши да бъде колкото е възможно по-любезна с него.
— Трябва да ви призная — каза той след малко, — че знам коя сте. И ако разрешите, ще добавя, че много ви се възхищавам.
Джулия го изгледа продължително с прекрасните си очи.
— Виждали ли сте ме как играя?
— Да, бях в Лондон миналия месец.
— Пиеската е забавна, нали?
— Само благодарение на вас.
Когато дойде сервитьорът със сметката, тя трябваше да настоява да заплати за собствения си обяд. Испанецът я изпрати до купето и каза, че ще обходи вагоните, може би ще му се удаде възможност да й намери спално място. След четвърт час се върна с кондуктора и каза, че е намерил място, нека даде вещите си на кондуктора и той ще й покаже купето. Джулия беше във възторг. Испанецът хвърли шапката си на мястото, което тя заемаше досега. Джулия тръгна след тях по коридора. Когато стигнаха до купето, испанецът нареди на кондуктора да отнесе куфара и чантата от багажника във вагона, където е била мадам.
— Нима ми отстъпвате собственото си място? — извика Джулия.
— Единственото, което можах да намеря в целия влак.
— Не, не искам да чуя за такова нещо.
— Allez56 — обърна се испанецът към кондуктора.
— Не, не…
Непознатият мъж кимна на кондуктора да отнесе нещата му.
— Това няма никакво значение. Мога да спя, където и да е, но няма да мигна при мисълта, че такава велика актриса ще прекара нощта в едно купе с трима непознати.
Джулия продължаваше да протестира, но вече не така бурно. Толкова беше мил! Не знаеше как да му благодари. Испанецът дори не й позволи да му заплати разликата в билетите. Молеше я едва ли не със сълзи на очи да му окаже честта да приеме този така дребен подарък. Тя носеше със себе си само пътна чанта с кремове за лице, нощница и тоалетни принадлежности и той я постави на масичката. Единствената му молба беше да му разреши да поседи при нея, докато й се приспи, и да изпуши една-две цигари. На Джулия й бе трудно да му откаже. Леглото беше вече застлано и те седнаха върху одеялото. След няколко минути се появи кондукторът с бутилка шампанско и две чаши. Това беше интересно приключенийце и Джулия му се наслаждаваше. Той беше удивително любезен. Да, наистина тези чужденци знаят как да се държат с една голяма актриса! Вероятно такива неща са се случвали на Сара Бернар всеки ден. А когато Сидънс е влизала в гостната, всички са ставали на крака като пред кралица! Испанецът й направи комплимент по повод прекрасния й френски. Родила се е в Джърси и е получила образование във Франция? Да, това обяснява всичко. Но защо е решила да играе на английска сцена, а не на френска? Би завоювала не по-малко слава, отколкото Дузе. Напомняла му Дузе — същите великолепни очи и бяла кожа, същата емоционалност и удивителна спонтанност.
Когато преполовиха бутилката с шампанско, Джулия каза, че вече е късно.
— Мисля, че е време да си лягам.
— Отивам си.
Той стана и целуна ръката й. Когато испанецът излезе, Джулия заключи вратата на купето и се съблече. Загаси всички лампи, освен тази под главата си и започна да чете. След няколко минути на вратата се почука.
— Да?
— Ужасно ми е неловко да ви безпокоя. Забравил съм си четката за зъби в тоалетната. Мога ли да вляза?
— Вече съм си легнала.
— Не мога да заспя, докато не си измия зъбите.
„О, той е чистоплътен!“
Джулия сви рамене, протегна ръка към вратата и дръпна резето. При създадените обстоятелства е просто глупаво да се правиш на толкова скромна. Испанецът влезе в купето, надникна в тоалетната и след секунда излезе, като размахваше в ръка четката си за зъби. Джулия я бе забелязала, когато си миеше зъбите, но беше решила, че е на съседа й по купе. По онова време една тоалетна се ползуваше от пътниците в двете съседни купета. Джулия улови погледа на испанеца, спрян върху бутилката шампанско.
— Ужасно съм жаден, ще имате ли нещо против да изпия една чаша?
Джулия забави отговора си няколко секунди. Шампанското беше негово, купето също. Няма що, като си се хванал на хорото — ще играеш.
— Разбира се, не.
Той си наля шампанско, запали цигара и приседна до нея на леглото. Тя се поотмести, за да му направи място. Той се държеше съвсем естествено.