„Според мен утре Роджър няма да има партньор за голф“, каза си Джулия.
Разговаряха до три часа през нощта и Джулия забеляза, че когато Том й пожелаваше лека нощ, очите му сияеха, но дали от любов или от шампанското — не можеше да каже. Той й стисна ръката.
— Каква чудесна вечер — възкликна Том.
Вече беше късно утро, когато Джулия, облечена в тънка муселинова рокля, излезе в градината в целия блясък на красотата си. Роджър седеше в шезлонга с книга в ръка.
— Четеш ли? — попита Джулия, като повдигна своите наистина прекрасни вежди. — Защо не играете голф?
Роджър изглеждаше намусен.
— Том каза, че е твърде горещо.
— Така ли? — попита тя с очарователна усмивка. — А пък аз се изплаших, че си сметнал за свой дълг да останеш и да позабавляваш гостите ми. Ще дойдат толкова много хора, че лесно ще минем и без твоята помощ. Къде са останалите?
— Не знам. Том се опитва да се докара пред Сесили Денорънт.
— Тя е много хубавичка.
— Изглежда, днес ще бъде отвратително скучно.
— Надявам се, че Том няма да твърди същото — каза тя с такъв вид, като че ли това силно я безпокои.
Роджър не отговори.
Денят премина точно така, както си го представяше Джулия. Наистина тя почти не видя Том, но затова пък Роджър го виждаше още по-малко. Том много се хареса на семейство Денорънт. Обясни им как да избягнат огромния данък, който плащаха върху доходите си. С уважение слушаше министъра на финансите, когато онзи говореше за театър, и Арчи Декстър, когато той пък излагаше възгледите си за политическото положение. Джулия беше в отлична форма. Арчи Декстър притежаваше остър ум, неизчерпаем запас от театрални истории и удивителен дар да ги разказва и по време на обяда двамата с Джулия накараха цялата маса да се залива от смях, а след чая, когато играчите на тенис се умориха, уговориха Джулия (не може да се каже, че тя се съпротивляваше много) да достави на всички удоволствието и да изпълни своята пародия на Гладис Купър, Констанс Колие и Герти Лорънс58. Но Джулия не беше забравила, че Чарлс Теймърли е нейният най-предан и безкористен обожател, и привечер отдели няколко минути, за да се разходи заедно с него. Когато бе с Чарлс, не се стараеше да бъде нито весела, нито остроумна, тя бе мечтателна и нежна. Въпреки блестящия спектакъл, който бе играла през целия ден, изпитваше тъга. Когато с въздишки и недомлъвки тя даде на Чарлс да разбере, че животът й е пуст и въпреки успешната си кариера не може да не чувства, че е изпуснала нещо много важно, тя бе почти искрена. Колко често си спомня за вилата в Соренто, на брега на Неаполитанския залив… Прекрасна мечта. Може би там я бе очаквало истинското щастие, трябвало е само да протегне ръка. Бе постъпила глупаво. Какво са всички тези триумфи на сцената? Paglliaci59. Хората не знаеха колко вярно беше това „Vesti la giubba…“60 и тям подобни. Тя е толкова самотна. Разбира се, не бе необходимо да говори на Чарлс, че сърцето й тъгува не за изгубените възможности, а защото някакъв си младеж предпочита да играе голф със сина й, вместо да се занимава с любов с майката.
После Джулия и Арчи Декстър се наговориха и след обяда, когато всички се събраха в гостната, без да предупредят никого и като започнаха с няколко нищо неозначаващи думи, двамата си устроиха такава ужасна сцена на ревност, като че ли бяха любовници. В първия момент останалите не се досетиха, че това е шега, но скоро взаимните им обвинения станаха толкова чудовищни и непристойни, че потънаха в общия кикот. След това двамата изиграха една импровизация — как пийнал джентълмен отмъква от Джърмин Стрийт някаква френска проститутка. После с невъзмутима сериозност показаха как мисис Алвинг от пиесата „Призраци“ се опитва да съблазни пастора Мендърз, докато малката аудитория се тресеше от смях. Завършиха с един номер, който често изпълняваха на театрални приеми и го бяха шлифовали до блясък. Това бе част от пиеса на Чехов, преведена на английски, но в особено патетичните места двамата започваха да дрънкат такива неща, че репликите звучаха съвсем на руски. Джулия извика на помощ целия си талант на трагичка, но произнасяше думите с такъв шутовски патос, че това създаваше неотразим комичен ефект. Тя вложи в изпълнението искрена душевна мъка, но с присъщото си чувство за хумор сама се присмиваше над нея. Зрителите се превиваха на столовете си, държаха се за корема, стенеха от неудържим смях. Може би това беше нейното най-добро представление, Джулия играеше за Том и само за него.
60
Букв. „Облечи дрехите“ — начало на ария от операта на Леонкавало „Палячи“: „Смешните дрехи обличай отново, тълпата плаща, тя иска да се смее“. — Б.пр.