— Глупости. Здрава е като кон и се чувства прекрасно. Отдавна не е изглеждала толкова млада. Нима ви е яд, че малко иска да се повесели след работа? Ролята, която изпълнява сега, не отнема цялото й време и се радвам, че има възможност да се забавлява. Това показва колко е жизнена.
— Никога преди не се е увличала от такива неща. Странно е наистина как изведнъж й се прииска да танцува до два часа през нощта, и то в такива душни места.
— За Джулия това е единственото физическо упражнение. Не можете да искате от нея да си сложи шорти и да тича из парка заедно с мен.
— Мисля, че трябва да знаете, че са започнали да злословят. Това много вреди на репутацията й.
— Какво искате да кажете, дявол да го вземе?
— Само това, че е нелепо на нейната възраст да се злепоставя навсякъде с едно младо момче.
Известно време Майкъл я гледаше с недоумение и когато най-после смисълът на думите й достигна до него, той се заля в звънък смях.
— Том? Не говорете глупости, Доли.
— Не са глупости. Знам какво говоря. Когато една жена е известна колкото Джулия и през цялото време я виждат с един и същи мъж, хората започват да говорят.
— Но Том е мой приятел точно толкова, колкото и неин. Много добре знаете, че не мога да извеждам Джулия на танци. Всяка сутрин трябва да ставам точно в осем, за да успея да потичам преди работа. Предполагам, че съм се научил да разбирам нещо от хора, след като съм в театъра вече тридесет години. Том е типичен английски младеж, чист, честен, дори мога да кажа — нещо като джентълмен. Безспорно обожава Джулия, момчетата на неговата възраст често си мислят, че са влюбени в някоя по-възрастна жена, но това едва ли ще му навреди, напротив, само ще му е от полза. Но да си въобразява, че Джулия го взема на сериозно… Бедна моя Доли, не ме разсмивайте.
— Той е досаден, скучен, вулгарен и освен това сноб.
— Е, добре, ако наистина е такъв, не ви ли се струва още по-странно, че Джулия е могла да се увлече по него?
— Само една жена знае на какво е способна друга жена.
— Хубава реплика, Доли. Ще ви поръчам да напишете следващата пиеса. Хайде да изясним всичко докрай. Можете ли да сложите ръка на сърцето си и да кажете, че Джулия е в любовни отношения с Том?
Доли погледна Майкъл в лицето. В очите й се таеше мъка. При все че отначало се смееше, като слушаше какво приказват за Джулия, тя не бе в състояние напълно да потисне съмненията, които я завладяваха все по-силно. Спомняше си десетки малки подробности, на които не бе обръщала внимание, но които, ако ги прецени хладнокръвно, бяха много, много подозрителни. Не допускаше, че може толкова силно да страда. Доказателства? Нямаше никакви доказателства, освен интуицията си, която никога не я бе лъгала. Искаше да отговори „да“, нейното желание бе неудържимо, но тя направи усилие над себе си. Не можеше да предаде Джулия. А ако този глупак Майкъл отиде и всичко й разкаже? Джулия никога повече няма да разговаря с нея. А ако нареди да следят Джулия и я хване на местопрестъплението? Кой знае какво може да се случи, ако му каже истината.
— Не, не мога.
Очите й се напълниха със сълзи и се зарониха по пълните й бузи. Майкъл виждаше, че тя страда. Намираше я смешна, но в същото време разбираше, че тя се измъчва, и тъй като беше добър по душа, се опита да я утеши.
— Ето, виждате ли. Та вие сама знаете колко е привързана към вас и не трябва да ревнувате, че си има и други приятели.
— Бог ми е свидетел, че не ме е яд на нея — изхлипа Доли. — Но тя така се е променила по отношение на мен в последно време. Станала е толкова хладна. Винаги съм била нейна най-вярна приятелка, Майкъл.
— Да, скъпа, не се съмнявам в това.
— „Да бях на бога служил с половината от туй усърдие, с което служих на краля си…“63
— Хайде, съвземете се, нещата не са чак толкова лоши, колкото изглеждат. Знаете, че не съм от хората, които обсъждат жена си с другите. Винаги съм смятал това за ужасен тон. Но, честно, казано, вие не знаете най-важното за Джулия. Физическата любов не означава нищо за нея. Когато се оженихме, беше друго. И трябва да ви призная — все пак това бе толкова отдавна, — че тогава на мен ми дойде твърде много. Не искам да кажа, че беше нимфоманка или нещо такова, но понякога много ме уморяваше. Разбира се, леглото не е лошо нещо, но в живота съществуват много други неща. За щастие след раждането на Роджър тя съвършено се промени. Стана много по-уравновесена. Цялата й енергия отиде на сцената. Вие сте чели Фройд, Доли, как нарича той това явление?