„Дубльорка! Как не!“
Беше така погълната от собствената си болка, че не чувстваше почти никаква мъка от коварството на Том. И преди не се съмняваше, че й изменя. На неговата възраст, с неговото леконравие. Самата тя бе обвързана с представления в театъра и с многобройни срещи, които положението й налагаше, без съмнение той не е изпускал възможност да задоволява желанията си. Джулия си затваряше очите за всичко. Тя не искаше много — само да остане в неведение. Сега за първи път се сблъскваше лице в лице с реалния факт.
„Ще трябва да се примиря“, въздъхна тя. Мислите се гонеха в главата й. „Все едно че лъжеш и не подозираш това — ето кое е фаталното. Все пак по-добре е да знаеш, че си глупак, отколкото да си глупак и да не ти е известно.“
XX
За Коледа Том замина при родителите си в Ийстбърн. В Деня на подаръците65 Джулия трябваше да участва в две представления, ето защо двамата с Майкъл останаха в града и отидоха в „Савой“, където Доли дьо Вриз даваше голям прием по случай Нова година. След няколко дни Роджър щеше да замине за Виена. Докато Том беше все още в Лондон, Джулия почти не го виждаше. Не разпитваше Роджър какво вършат двамата с него, когато скитат из града — просто не искаше да знае; стараеше се да не мисли за това и се отвличаше, като ходеше на всевъзможни приеми. И както винаги работата й. Още щом влезеше в театъра, болката й, унижението й, ревността й стихваха. Като че ли на дъното на бурканчетата с грим намираше едно друго същество, което не можеше да бъде засегнато от мирските тревоги. Това й даваше сила, караше я да тържествува. С такова убежище подръка тя беше в състояние да устои на всичко.
В деня, в който Роджър замина, Том й позвъни от кантората.
— Заета ли си тази вечер? Защо да не отидем и погуляем някъде?
— Не мога. Заета съм.
Това не беше истина, но думите се изплъзнаха от устата й против волята й.
— Така ли? А утре вечер?
Ако Том беше изразил разочарование, ако я бе помолил да отмени срещата си, Джулия щеше да намери сили да скъса с него без излишни приказки. Но неговото безразличие я срази.
— Утре? Добре.
— Окей. Ще те взема от театъра след представлението. До утре.
Когато Том влезе в гримьорната й, Джулия вече беше готова и го чакаше. Беше необичайно нервна. Когато я видя, лицето на Том засия и още щом Иви излезе от стаята, той я привлече към себе си и горещо я целуна по устните.
— Сега се чувствам по-добре — засмя се той.
Като го гледаше — толкова млад, свеж, жизнерадостен, в такова добро настроение, — тя не беше в състояние да повярва, че може да й причини такава жестока болка. Никой не би повярвал, че е толкова коварен. Том дори не бе забелязал, че не се бяха виждали близо две седмици. Това беше очевидно.
„О, господи, ако можех да го пратя по дяволите!“
Но Джулия го погледна с весела усмивка в прекрасните си очи.
— Къде отиваме?
— Запазих маса в „Куег“. В програмата им е включен нов номер. Някакъв американски фокусник, който бил страшен.
През време на вечерята Джулия оживено бъбреше. Разказваше на Том за приемите, които е посетила, за театралните вечери, на които не можеше да не отиде. Създаваше впечатление, като че ли двамата не се бяха виждали толкова дълго време само защото тя е била много заета. Чувстваше се обезкуражена от факта, че той възприема това като нещо напълно естествено. Том й се радваше, в това нямаше никакво съмнение, с интерес слушаше какво е вършила, за хората, с които се е срещала, но нямаше съмнение, че ни най-малко не бе тъгувал за нея. Само за да види какво ще каже, Джулия му съобщи, че е поканена да замине с пиесата на гастроли в Ню Йорк. Информира го и за условията, които й предлагат.
— Но това е чудесно! — възкликна Том и очите му заблестяха. — Това се казва удар. Нищо не губиш, а може да спечелиш куп пари.
— Да, прав си, но никак не ми се ще да напускам Лондон.
— Но защо, за бога? Ако бях на твое място, щях да се хвана за предложението с две ръце. Пиесата се играе вече дълго време, към Великден публиката съвсем ще намалее и ако искаш да завоюваш Америка, по-добър случай няма да ти се удаде.