Леля Кари все още носеше траур за съпруга и сина си. Само в редки, особено топли дни сваляше малкия черен шал, който си бе изплела сама. Мисис Ламбърт също ходеше облечена в черно, но когато господин абатът и майорът идваха на вечеря, тя намяташе на раменете си бял дантелен шал, подарък от Джулия.
След вечерята четиримата играеха plafond70, като залагаха две су за сто. Мисис Ламбърт, която много години беше живяла в Джърси и все още пътуваше до Лондон, знаеше всичко за широкия свят и казваше, че сега много играят бридж контра, но майорът възразяваше, че тази игра е добра за американци и че той е съвсем доволен от plafond, а абатът добавяше, че лично той съжалява, че напоследък съвсем са забравили да играят вист. Какво да се прави, хората никога не са доволни от това, което имат, през цялото време искат нещо ново, ново, ново.
Всяка година за Коледа Джулия изпращаше скъпи подаръци на майка си и леля си, по те никога не ги използваха. С гордост показваха на своите приятелки всички тези великолепни неща, които пристигаха от Лондон, а след това ги загъваха в хартия и ги скриваха в шкафовете. Джулия бе предложила на майка си да й купи кола, но майка й отказа. Те излизат толкова рядко, че съвсем спокойно могат да се придвижват пеша; шофьорът ще започне да краде от бензина; ако се храни навън, това ще ги разори, а ако се храни в дома им — ще извади от душевно равновесие Анет. Анет беше тяхната готвачка, икономка и камериерка. Служеше у леля Кари вече тридесет и пет години. Племенницата й Анжел вършеше черната работа, но бе още твърде млада, нямаше четиридесет години и едва ли е удобно в къщата да има мъж през цялото време.
Настаниха Джулия в същата стая, в която бе живяла, когато учеше в Сен Мало. Това й подейства особено сантиментално и в първите минути едва сдържаше сълзите си. Но много лесно се приспособи към начина на живот на двете старици. След женитбата си леля Кари бе приела католицизма и когато мисис Ламбърт загуби съпруга си и се засели в Сен Мало, много скоро под влиянието на абата тя направи същото. Двете възрастни дами бяха много религиозни. Всяка сутрин ходеха на богослужение, а в неделя — на литургия. Но освен на църква не ходеха почти никъде. Много рядко се случваше да посетят някоя съседка, чийто близък е починал или пък чиято внучка се е сгодила. Четяха едни и същи вестници и едно и също списание, непрекъснато шиеха нещо с благотворителна цел, играеха домино, слушаха радиото, което им бе подарила Джулия. При все че абатът и майорът вечеряха у тях вече много години, когато идваше четвъртък, двете старици много се вълнуваха. Майорът с присъщата на военен прямота, която очакваха от него, можеше без колебание да каже, че някое блюдо не му е харесало, и дори абатът, при все че бе истински светец, не бе лишен от свой собствен вкус. Той много харесваше морски език, но не желаеше дори да го опита, ако не бе приготвен с най-хубавото масло, а при цената на маслото след войната това беше истинско разорение. В четвъртък сутрин леля Кари вземаше ключа за килера от мястото, където го бе скрила, и собственоръчно измъкваше оттам бутилка бордо. До края на седмицата двете сестри доизпиваха онова, което оставаше след гостите.
Двете старици много се суетяха около Джулия. Тъпчеха я с чай от билки и страшно се вълнуваха, да не би да седне на течение. Искрено казано, значителна част от живота им бе посветена на това да се пазят от течение. Заставяха Джулия да лежи на дивана, при това грижливо завиваха краката й. Даваха й съвети за дрехите, които носеше. Тези копринени чорапи са толкова тънки, че всичко се вижда през тях. А какво носи под роклята си? Леля Кари не ще се удиви, ако тя няма нищо друго, освен риза.
— Дори и риза не носи — каза мисис Ламбърт.
— Какво е облякла тогава?
— Пликчета — каза Джулия.
— И вероятно soutien-gorge71.
— Разбира се, не — язвително възкликна Джулия.
— Значи, племенничке, ти си съвсем гола под роклята?
— Практически, да.
— C’est de la folie!72 — възкликна леля Кари.
— C’est vraiment pas raisonable, ma fille73 — съгласи се мисис Ламбърт.