Четирите шезлонга на семейство Макардъл с наредени на тях възглавници се намираха в средата на втората редица отпред. Умишлено или не, Теди седна по такъв начин, че нямаше пряк съсед нито отляво, нито отдясно. Той изпъна на шезлонга голите си бели крака и почти едновременно с това извади от десния си джоб малък бележник (от десет цента). След това мигновено се съсредоточи, сякаш освен него и бележника нищо друго не съществуваше — нито слънце, нито други пасажери, нито кораб, — и започна да обръща страниците.
С изключение само на няколко бележки с молив останалите бяха вписани с химикалка. Почеркът — далеч от метода на Палмър1 — беше такъв, какъвто децата добиват при сегашната система на обучение в американските училища. Беше четлив, без да е красивичък. И за забелязване — много обработен. В никакъв случай човек не би могъл да познае, че тези думи и изречения са писани от дете.
Теди отдели доста време, за да прегледа част от записките — последните, както изглежда. Те заемаха повече от три страници:
Дневник за 27 октомври 1952 г.
Собственост на Тиъдър Макардъл
412, палуба А
Намерилият този дневник ще получи подходящо възнаграждение, ако го върне незабавно на Тиъдър Макардъл.
Потърси личните марки2 на татко от войската и си ги окачвай, когато е възможно. Няма да умреш от това, а на него ще му направи удоволствие. Има вече достатъчно за цяла година. Вече ми дойде до гуша от тях. Някакъв човек върви по брега и, за нещастие, пада кокосов орех и го удря по главата. Главата му, за нещастие, се пуква на две. Но ето че по брега се задава с песен на уста жена му, вижда двете половини, познава ги и ги прибира. Разбира се, тя е безкрайно опечалена и плаче сърцераздирателно. Ето това е, което най-много ме дразни в поезията. А защо тази жена да не грабне двете половини и да изкрещи гневно над тях: „Стига!“ Не бива обаче да говоря за това в отговора на писмото му. Въпросът е доста спорен, а освен това жена му е поетеса.
Вземи адреса на Свен в Елизабет, Ню Джързи. Интересно би било да се запознае човек с жена му, а и да види кучето му Линди. Във всеки случай не ми се иска да имам куче.
Пиши съболезнователно писмо на д-р Вокавара във връзка с нефрита му. Новия му адрес от мама.
Утре сутрин преди закуска опитай спортната палуба за съзерцание, но не изгубвай съзнание. Освен това не изгубвай съзнание в трапезарията, ако келнерът пак изпусне онази голяма лъжица. Татко беше побеснял.
Думи и изрази, които да проверя в библиотеката утре, когато върна книгите:
нефрит
трилион
харизан кон
лих
триумвират
Бъди любезен с библиотекаря. Говори с него на общи теми, ако започне да се вдетенява.
Теди измъкна рязко от джоба на панталоните си малка куршумообразна химикалка, отвори я и започна да пише, подложил бележника не на страничната облегалка на шезлонга, а на дясното си бедро.
Дневник за 28 октомври 1952 г.
За адреса и възнаграждението вж. 26 и 27, 1952 г.
След съзерцанието тази сутрин писах писма на следните лица:
Д-р Вокавара
Професор Мандъл
Професор Пийт
Бърдокис Хейк — син
Роберта Хейк
Санфърд Хейк
Баба Хейк
Мистър Греъм
Професор Уолтън
Можех да попитам мама къде са личните марки на татко, но тя вероятно щеше да каже, не не бива да ги нося. Знам, че са в багажа, защото го видях, когато ги прибираше.
Животът е харизан кон според мен.
Смятам, че е много непочтено от страна на професор Уолтън да упреква родителите ми. Той иска всички хора да са като него.
Това ще стане или днес, или на 14 февруари 1958 г., когато ще съм на шестнадесет години. Смешно е дори да се споменава.
След като вписа тези редове, Теди продължи да гледа съсредоточено в страницата и да държи изправена химикалката, като че не беше написал всичко.
Той очевидно не чувстваше, че един човек го наблюдава. На няколко крачки пред първия ред шезлонги от перилата на по-горната, спортната палуба, го гледаше неотклонно някакъв млад мъж. Това продължаваше вече десетина минути. В момента младият човек явно взе някакво решение, защото свали изведнъж крак от перилото, постоя още секунда, впери поглед в Теди, след което се отдалечи и изчезна. Но след не повече от минута се появи отново — щръкнал между редиците шезлонги. Беше около тридесетгодишен, а може би и по-млад. Той се запромъква по пътеката към Теди, като смущаваше със сянката си онези, които се бяха зачели, и газеше безпрепятствено (нали беше единствената права, движеща се фигура) по чантите с плетиво и по други лични вещи.
2
Марка от метал или друг материал, която военните носят на врата си във време на война. В случай че войникът бъде убит, по марката, на която са вписани необходимите данни, се установява самоличността му. — Б. пр.