— Но не е имало удар с юмрук, нали?
— Там откъдето аз идвам не вдигаш ръка срещу друг мъж, освен ако не искаш да го удариш. Освен ако не си готов на всичко. И може би вашият клиент е бил готов на всичко.
— Ваша чест, това не е отговор на въпроса, нека да бъде заличен от протокола.
Клайв Фоулс свидетелства, че Грифин му наредил да постави непромокаема торба, пълна с пари — не знаел колко точно са на брой, — в кош за омари близо до Блек Търтъл Кий един ден преди Стъбс да бъде прострелян. Обикновено стриктно делови, сега Ричард Уадъл реши да се позабавлява с Фоулс.
— Сега ли е сезонът на омарите, господин Фоулс?
— Не, сър. Сезонът трае само два дни през юли.
— Значи, освен всичко друго, шефът ви е и бракониер, омаро мафиозо?
— Протестирам. Това е заяждане.
— Приема се.
— Толкова пари са доста необичайна стръв за омари, нали, господин Фоулс?
— Вероятно.
— Господин Грифин каза ли ви за какво са парите?
— Не, сър.
— Но вие решихте, че са за Бен Стъбс, нали така?
— Протестирам. Това е предположение.
— Отхвърля се.
— Реших, че парите може би са за него, сър.
— Значи вместо сезонът на омарите, е било сезонът на обществените служители?
Уадъл се опита да накара Фоулс да потвърди версията на Робинсън за спречкването между Грифин и Стъбс, но морският капитан беше развил остра форма на свидетелска слепота, болестта на трите маймуни: нищо не чух, нищо не видях, нищо не казвам.
— Стига, господин Фоулс, искате да кажете на съдебните заседатели, че не сте видял размяната на реплики между двамата?
— Имам навика да си гледам моята работа.
— Харесвате господин Грифин, нали?
— Той е добър човек.
— Добър човек, който ви подписва чековете за заплата, нали така?
Добре, отбеляза точка, помисли си Виктория. Фоулс се държи лоялно към шефа си и съдебните заседатели го разбраха.
И тримата свидетели потвърдиха, че всички останали са слезли преди яхтата да потегли. От кея Лечестър Робинсън и Делия Бустаманте бяха видели как Джуниър скача от мостика и се отдалечава с плуване.
Оставаха само няколко минути до обедната почивка, когато Виктория забеляза Стив в галерията, беше седнал до шериф Раск. Не знаеше, че ще идва. Не се беше обадил, появи се просто ей така.
След като съдията обяви прекъсването за обяд и Грифин се втурна към патиото да изпуши една цигара, Стив се изправи до масата на защитата.
— Здрасти, Вик! Как, върви?
Тя повдигна рамене.
— Знаеш как е. Има и добри, има и лоши моменти.
— Разпъват те на кръст, а?
— Май добре се разбираш с противниковия лагер.
— Уилис ме държи в течение за Чери Конклън.
— Открили ли са го?
— Изчезнал е. Но ако е още в Кийс, ще го хванат. Броят на баровете е ограничен.
— Но голям ограничен брой.
— Да обядваме?
— О, имам среща с Джуниър.
— А!
— Трябва да го подготвя.
— Подготовката никога не е достатъчна. Особено когато свидетелят е несигурен.
Беше прекалено уморена, за да спори.
— Работиш ли по делото на баща си?
— Не ми се говори за него. — Като истински джентълмен Стив взе куфарчето й и излезе след нея от залата. — Как е майка ти?
— Не ми се говори за нея.
Не сега, помисли си тя. После, когато процесът свърши, щеше да разкаже на Стив за последните изпълнения на майка си. Прощалното писмо на баща й и мистерията около него.
Вероятното прощално писмо на баща й. Почуди се дали може да вярва на нещо, казано от майка й.
Мълчаха в асансьора. Във фоайето Стив явно искаше да й подаде куфарчето, но не знаеше кога и как да го направи. Беше като неловка първа среща, която нито единият, нито другият знае как да приключи. Напуснаха сградата и когато минаваха покрай огромния капок31 на моравата пред съда, Стив каза:
— Това е абсурдно. Ако имаш нужда от помощ…
Тя спря под сянката на дървото, цъфнало с червени цветове.
Разбира се, че имам нужда от помощ. За процеса. За майка ми, за живота ми.
— Благодаря, Стив. Аз…
— Извинявай, готин! — Фоулс се приближи, изглеждаше някак притеснен, че ги прекъсва. — Госпожице Лорд.
— Свободен сте, господин Фоулс — отвърна Виктория. — Можете да си вървите, ако искате.
— Знам, просто… — Чудеше се къде да си дене ръцете, сякаш не знаеше за какво служат. — Как върви според вас?
— Прекалено рано е да се каже. Но вие се справихте отлично. Наистина.
— Надявам се всичко да е наред. За мистър Джи, искам да кажа. Няма начин да е убил този задник.
— На това се казва заключителна пледоария — отвърна Стив.
— Успех, тогава! — Фоулс вдигна дясната си ръка и разтвори два пръста като Уинстън Чърчил. — Победа, госпожице Лорд.