— Атлантида явно е потънала. — Виктория посочи под сградата. Поничката приличаше повече на летяща чиния, част от сградата беше над повърхността, а люковете на прозорците — под водата.
— Моя идея. — Джуниър се усмихна толкова широко, че трапчинките му заприличаха на огнестрелни рани. — Триста хотелски стаи под водата. Можеш да гледаш от прозореца си как плуват рибите.
И наистина, две акули точно минаваха покрай един от люковете. Да шашнеш хората от Оклахома, без да ги караш да си мокрят краката.
— Ако погледнете по-внимателно пасажите, които свързват сградите, ще видите, че подът им е прозрачен. Разходката от ресторанта до казиното минава през най-големия аквариум в света.
— Невероятно! — промърмори Виктория. — Хотелът представлява гигантска лодка със стъклено дъно.
Джуниър се усмихна.
— Казах на баща ми, че повечето хора никога няма да си сложат шнорхел или да се гмурнат под водата с кислородна бутилка. Така че щом ще строиш хотел над рифа, защо не вкараш рифа в хотела? Или поне не го приближиш.
— Наистина впечатляващо — каза Виктория с възхищение сякаш Джуниър й беше показал Мона Лиза и й беше казал, че той я е нарисувал.
Голяма работа, помисли си Стив. Богаташкото синче казва на архитектите да пробият люкове на хотелските стаи. Какво иска, Нобелова награда ли?
— Именно тук баща ми ме изненада — продължи Джуниър. — Строителните разходи ще бъдат астрономически, така че първоначално се запъна. Стана доста arriere-pensee10.
— Мразя, когато стане така — каза Стив. Чудеше се какво, по дяволите, значи „териер пенис“.
— Значи да имаш съмнения — изписка Боби. — Несигурност, резервираност.
— Но баща ми е толкова умен! — продължи Джуниър. — Премисли всичко и осъзна, че маркетинговият трик е рифът с подводни хотелски стаи точно над него. Това е цвърченето на пържолата. Никъде другаде по света няма такова нещо.
Той продължи да дърдори още няколко минути за свръхмодерната пречиствателна станция, слънчевите генератори, рециклиращия завод, който смилал остатъците от вратните пържоли на храна за риби. Стив не му обърна много внимание. Вместо това се опитваше да вземе мерките на Джуниър, самородния талант от гимназията, превърнал се в гмуркач с огромен гръден кош, който изпускаше смъртоносно количество тестостерон от всяка пора.
— Така че това, което можеше да се превърне в екологично бедствие, ще се превърне в пътеводна светлина за света с оглед на безопасното строителство в район с крехко екологично равновесие.
Божке, изнася реч пред „Киванис Клуб“!
— Сигурно си много горд — каза Виктория с прочувствен тон, който Стив интерпретира като: „Ти си най-сексапилният и прекрасен мъж във вселената и ако мога да се отърва от гаджето си, искам да ти родя деца, считано девет месеца от днес.“
Стив продължаваше да се опитва да прецени Джуниър, но му беше трудно да го направи обективно, защото все повече и повече се вбесяваше на Виктория. Но изведнъж му хрумна, че може би греши. Дрънканиците му за спасяването на планетата звучаха съвсем искрено. Разбира се, когато не ти се налага да си изкарваш прехраната с труд, имаш свободно време да се посветиш изцяло на хобито си. В колежа Стив беше станал член на Обединението за граждански права. По онова време имаше някакви политически схващания, но реши, че левите съидейници по-лесно се изоставят.
Една внезапна мисъл започна да го тормози — смътно предчувствие, че има нещо неточно с Господин Точен. Какво беше то?
Отне му само миг. Толкова е явно, помисли си Стив, макар да осъзнаваше, че способността му да разсъждава трезво може да е помрачена от ревност, завист и страх.
Кучият му син беше прекалено готин, за да е истински.
Което означаваше, че е измамник. А с малко късмет — и убиец.
Тайните, които родителите крият
11
— Помниш ли, когато баща ти ни заведе на онова място с хотдоците на виадуктите? — попита Виктория.
— „Фън Феър“ — отвърна Джуниър.
— Хванахме се на бас и ти изяде десет хотдога с чили.
— Дванайсет. С лук. Стана ми лошо на задната седалка на бентлито на баща ми.
— А помниш ли какво направихме на четиринайсетия ти рожден ден? — подсети го тя.