Бяха и във фоайето. Тълпяха се, бутаха се и крещяха. Досадно, агресивно и мръсно племе. Но чувствайки се малко като звезда на червения килим, Виктория реши, че е по-добре да се възползва от вниманието. Прожекторите бяха ярки, но бяха фокусирани само на едно място. Бяха широки само за един. Дори и когато имаха партньори, адвокатите бяха самотни стрелци. Кой си спомняше името на партньора на Джони Кокран19. Или Мелвил Бели? Или Джери Спенс?
Така беше наистина, адвокат като нея, който правеше име в голям процес за убийство, трябваше да очаква високоволтово осветление. И да си купи водоустойчиви гримове.
Законите на Соломон
6.
Клиент, който лъже адвоката си, е като съпруг, който мами жена си.
Рядко го прави само веднъж.
По следите на парите
20
Десет минути плюс возене в розово такси и двамата с Грифин се озоваха в главната квартира — апартамента й в хотел „Пайър Хаус“. Дъбова заседателна маса и кожени столове, ракитено канапе, картини с кораби по стените. Картонени кутии, натрупани по пода; документи, пръснати по масата; макет на „Форс мажор“ на бюфета.
Виктория изрита велурените си обувки, наля си минерална вода с лед и започна спаринга с клиента си.
— Откъде Стъбс е имал четирийсет хиляди долара в брой? — попита тя.
— Както ти казах и преди, Принцесо, нямам представа.
— Обвинението ще каже, че си го подкупил, за да напише благоприятен доклад.
— Да го докажат.
— Могат да запорират банковите ти сметки и да изземат цялата ти документация.
— На добър им час!
— Моля?
— Живея в десетина страни. Дори и аз самият не помня къде са всичките ми пари.
Виктория не знаеше как да го накара да се издаде.
Да му кажеше ли какво знае, с риск да ограничи това, което той можеше да й разкрие, или да остави въпросите отворени с надеждата, че той ще й даде още по-пълни отговори. Отпиваше от минералната вода, за да печели време.
През прозореца влекачи вкарваха един круизър в пристанището. На паркинга на хотела бяха паркирани един до друг три новинарски камиона и с навирените си антени приличаха на гигантски насекоми. Виктория се страхуваше, и то не без основание, че телевизионна камера, прикачена върху механично рамо, ще се появи на балкона й и ще навре обектив в апартамента.
— Чичо Гриф, трябва да ми кажеш истината.
— Казвам ти я, Принцесо.
— Ти ли даде на Стъбс четирийсетте хиляди?
— Не съм. Кълна се.
Тя си пое дълбоко въздух и се спусна в атака.
— Последните два дни преглеждах имотния регистър на областта. Знаеш ли какво открих?
— Все още продават блатисти терени в „Глейдс“?
— Преди два месеца Бен Стъбс е купил парцел в Кий Ларго на стойност триста хиляди долара. Без ипотека. В брой.
Тишина. Грифин седеше на заседателната маса с непроницаемото изражение на стар покерджия.
— Според теб откъде е взел парите? — попита тя.
— Може да е спечелил голяма сума от залагания.
— Парите са преведени на бизнес посредник, като гаранция по сделка, от корпоративна сметка в банка на Каймановите острови. Искаш ли да отгатнеш на чие име е сметката?
— Не. Казвай.
— „Куийн Инвестмънтс Лимитид“. — Замълча, за да види реакцията му. Нищо. — Странно име, не мислиш ли?
— Кайманите са британска територия. Може да е в чест на кралица Елизабет.
— Или Кралица Айрини.
— Майка ти ли? — той се разсмя. Но усмивката му изглеждаше изкуствена. — Какво намекваш, Принцесо?
— Чичо Гриф, намерих съдебната регистрация на корпорацията. Ти си едноличен собственик на „Куийн Инвестмънтс“. Ти си превел парите на Бен Стъбс.
Той изсумтя, стана от стола и се приближи до прозореца. Навън круизерът беше пристанал на дока, стотици пътници се бяха наредили на борда.
— Добра работа, Принцесо.
— Чичо Гриф, защо не ми каза, че си подкупил Бен Стъбс?
Той се извърна, явно я преценяваше. Може би се опитваше да разбере какво точно знае. Обикновено такъв поглед получаваше от враждебен свидетел, а не от собствения си клиент.
— Подкуп? — каза накрая Грифин. — По онова време приличаше повече на изнудване. Стъбс си поиска парите.
— Както искаш го наречи, но ти ме излъга.
— Ако знаеше, че съм платил на федерален служител, щеше ли да ме накараш да отричам пред съда?
— Разбира се, че не. Това е неетично.
— Точно затова не можех да ти кажа за парите. Исках да запазя способността си да отричам.
— Няма да се получи. Щом аз го открих, и от прокуратурата ще го намерят. Чичо Гриф, истината може да се окаже по-добра от лъжата. Да подкупиш Стъбс е много по-добре, отколкото да го убиеш. Даже може да ни помогне за защитата.