— Изкушавах се, но, уви, не.
— Жалко. Спиш ли със свинята?
— Светотатство е — намеси се Стив — да ме наричаш „свиня“. Тя не е кашер.
— Ние сме съдружници — отвърна Виктория — и…
Как да го каже? Любовници за момента?
— Стига, Делия — намеси се Стив. — Дошли сме по работа. Остави личния багаж настрани.
Делия разкопча шнолата, която държеше косата й, и тръсна глава. Дълги черни къдрици се посипаха върху голите й рамене. Обърна се към Стив и го изгледа с толкова остър поглед, колкото сатъра за месо.
— Тази висока студена бира по-добра ли е в леглото от мен?
— О, Боже! — отвърна Стив. — Защо не ме попиташ кое е по-добро: раци или филе миньон?
— Защото каза, че съм най-добрата любовница, която някога си имал.
— Мисля, че казах „най-шумната любовница“.
— Каза най-добрата! — Настоя тя и повтори думите му на испански: — „Ти си най-добрата любовница, която съм имал през живота си.“
— Това беше преди да срещна Виктория.
— Значи тя е по-добра!
— Не съм казвал такова нещо.
На мен ми го каза, помисли си Виктория.
— Успокой се, Делия — продължи Стив. — Любенето не е олимпийска дисциплина. Съдиите не дават точки за артистично изпълнение. То е физическо, химическо и емоционално усещане и чувството ти идва отвътре.
— Ти пък какво разбираш от чувства? — попита Делия.
— Казвам само, че всеки е най-добрият любовник за този, с когото е. В даден момент дори не можеш да си представиш да бъдеш с някой друг. Но нещата се променят. Хората продължават нататък.
Делия съчувствено погледна към Виктория.
— Ай, и твоето сърце ще разбие, чика.
— Делия, не съм ти разбил сърцето.
Тя притисна с ръка пищната си гръд.
— Дадох ти всичко.
— Даде ми плодова пита с манго. Какъв е този театър сега?
— Стив, защо не отидеш да се поразходиш и не ни оставиш да си поговорим по женски? — предложи Виктория.
— Делия, бъди честна — настоя Стив. — Просто се забавлявахме. Никога не сме си казвали, че се обичаме дори.
— Когато ти правех буйабес22, това не беше ли любов? — очите на Делия искряха.
— Правиш буйабес за осем души.
— Не и с домашно приготвени кротони.
— Добре — намеси се Виктория. — Да се разберем за нещо: Стив е безчувствен кретен.
— Не, не съм.
— Виж се само — каза Делия с отвращение. — Лижеш задници! Вършиш мръсната работа на Грифин. И съдебните заседатели ли ще излъжеш така, както излъга мен?
— Никога не съм те лъгал — отвърна Стив. — Нито веднъж.
— Каза, че цял живот си можел да ядеш моите пържоли на скара.
— Мога, пържолите ти са страхотни. Ситно нарязаното лукче отгоре… никога не съм опитвал подобно нещо.
— Тогава защо ме заряза?
— Пътят беше дълъг. Тръгнахме в различни посоки — присви рамене, сякаш търсеше какво да добави. — Започнах да ям суши.
— Копеле!
Виктория искаше да отклони разговора от кухнята на Делия, а също и от спалнята й — по възможност.
— Госпожице Бустаманте, вие сте потенциален свидетел по дело за убийство и наистина трябва да разберем какво знаете.
Един пеликан кацна на кея и се втренчи към тях над торбата под клюна си.
— Знам само, че вашият човек е убил с харпун онзи мъж от Вашингтон — изстреля Делия в отговор.
— Сериозно? — отвърна Стив. — Знаеш ли какво би казал на това един добър адвокат?
Делия се разсмя, без да се усмихне.
— Ти откъде би могъл да знаеш?
— Един добър адвокат би казал, че ти си имала много по-основателна причина да убиеш Бен Стъбс, отколкото Грифин. Сложи си го в буйабеса.
— Стив, млъкни — заповяда Виктория. Явно болкоуспокоителните бяха престанали да действат.
— Ако аз бях тръгнала да убивам някого, щеше да е Грифин, а не онзи мухльо от правителството — отвърна Делия. — Грифин иска да унищожи рифа и да замърси крайбрежието. Казиното му ще краде парите, с които преживяват отрудените хора.
— Напълно легално е. Грифин си е бил извадил разрешения и лицензи.
— Лиценз да краде!
— Била си на яхтата на Грифин, преди да отплава от кея онзи ден — настоя Виктория.
— Гости ме с евтино шампанско и подгизнали ордьоври. После се опита да ме подкупи с работа в хотела си. Сто хиляди на година, без да си мръдна пръста, стига да си мълча. Казах на Грифин какво може да направи с работата си и слязох от яхтата.
— Къде отиде?
— Питаш дали имам алиби? — лукаво се усмихна Делия. — Любовникът ми ме чакаше у дома. Доставяхме си взаимно удоволствие през целия ден. Посред нощ изядохме петдесет стриди и изпихме две кани със сангрия, после се любихме до зазоряване.
— Явно няма предвид мен — обърна се Стив към Виктория, — така че ще трябва да разпитаме и него.