[8], и вече си на кукичката — без защита от администрацията песента ти е изпята, а може и да те отворят. А отворят ли те, мамо, това е за цял живот, ти и на свобода излизаш отворен, от тази роля, от тази каста няма измъкване. Но и администрацията не гали с перо козлите. Ти вече си техен, собствен, къде ще се денеш? Вече трябва непрекъснато да доносничиш. В затвора нормалният мъж върви по тънка нишка, балансира така, че нито към едните да не падне, нито към другите, а да си остане мъж. Веднъж почти се сринах, когато на втората година мислех да си режа вените, измъкна ме чичо Боря Лапин. Съжали ме, спаси ме, прикри ме, изобщо се отнесе към мен като с роден, имал син на моята възраст навън. Него самия го затворили заради някакви машинации. Казва, че партньорите му го натопили, за да си поделят неговия дял. Опитен човек, съумя с всички да се разбере така, че да не пипат напразно. Продължи и по-нататък да ме измъква от проблемите, докато сам не разбрах кое как е. Та някак си негов станах. Не ме пускаше при блатарите. Когато изродите те унижават, това унижение бързо те пречупва, превръща костите ти на пача, напълва те догоре с помия. След това вече никога не си същият. Но и когато изродите уважават, от това уважение все едно те залива помия; сякаш те хранят с нея на ден по лъжичка, а не ти я наливат в устата през фуния директно от кофата. Свикнеш ли, сам ще започнеш да си искаш. Чичо Боря ми разреши и да работя, но само като художник за стенвестника. Нека блатните се смеят, но работата дава плюсче за личното дело. Ако им рисуваш разни глупости — значи превъзпитанието ти върви. Аз рисувах усърдно, мамо, рисувах с изплезен език. И освен това изрязвах от дърво пепелници за надзирателите — във формата на черепи с празни очи, за една седмица ги правех. Пакет цигари се дава за такова нещо. Уверено се приближавах към условното освобождаване, молех се за условно освобождаване, внимавах да не дишам твърде силно, за да не го изплаша, така че да мога да изляза половин година по-рано. При теб да се върна, мамо, то няма при кого другиго. И два дни преди заседанието ме привиква началникът на затвора и ми казва: „Красивичко дело имаш, Горюнов, сега ще го пратим в съда. Засега няма за какво да се хванат, но ще им го измислим, ако не ни помогнеш“. Как да помогна? „Трябва да напишеш заявление, че затворникът Борис Иванович Лапин нееднократно се е домогвал сексуално до теб. Безрезултатно, защото ти си като кремък, така че за теб проблеми няма. Ние ще приберем засега това заявление, а ти след две седмици ще се прибереш у дома, защото съдът ще ти разреши условно освобождаване. Но ако тръгнеш да се опъваш, ще добавим една отметка в делото ти, че не си чак толкова усърден работник, не вървиш уверено по пътя към поправянето и ще си вадиш рогата. Нали не си мислиш, че ще ти се размине само с пикливия стенвестник, а? Не, половин година свобода струва повече. А до Лапин тъй или иначе ще се доберем, от друга страна ще подходим.“ Така че можех да изляза половин година по-рано, мамо. А какво щеше да се случи с него? Можех да се досетя. Искаше да изпраскаш момчето, а? Айде тогава и ние тебе, при нас също е сладко. Или прави каквото ти се казва. Можех да се прибера по-рано, можех. Но не се прибрах, мамо. А знаеш ли каква е била всъщност ситуацията? Партньорите на чичо Боря го поръчали отвън, решили, че малко са му взели, че може още и дома му да вземат. Поръчали го чрез ченгетата, а оттам чрез блатните е по-лесно. Това се вика два свята, войната е кървава, но когато става въпрос за бизнес, може да се разиграе пиеса. А ако им кажеш това в лицето — вие сами доносници станахте, вие, бродяги, вършите работа за администрацията — веднага ще ти изкормят черния дроб в кенефа за урок на останалите — даже не си го и помисляйте, гниди, ясно ли е?! От едната страна на монетата са воровете, от другата надзирателите, така че кой и кого наказва тук, мамо, и за какво?! И ако това е урок, то за какво?! Аз направих всичко както трябва, постъпих по съвест и според онова, което ми беше обяснявала в училище, постъпих по човешки, но това не помогна на чичо Боря, защото те го докопаха по друг начин, както ми бяха обещали, а мен, както бяха казали, не ме пуснаха условно, трагедия, излежах си срока, но останах човек, затова пък закъснях завинаги, не можах да пристигна навреме при теб и ти няма да ми го простиш, аз няма да си го простя, а бащата на Петя му прощаваше всичко, прости му за това, че изпрати мен, случайния човек, да изучавам живота в зоната, и никой не го глоби, само аз потърсих отплата, а не държавата или Бог и какво, смяташ, че не съм имал правото да търся разплата?
вернуться
Затворник, доносничещ на администрацията на затвора или открито сътрудничещ си с нея и заемащ някаква административна длъжност. — Б. пр.