Залата се разсмя в подкрепа на думите му. Юрий Андреевич ги остави да се насмеят, после приглади дорестата си грива.
— Така че ще се наложи да ми простите! Още повече че сред присъстващите тук има хора, които разбират! Защото сами са опитвали! А, Борис Палич?
— Точно така! И преди да пресушим тази чаша, аз бих искал да добавя нещо към твоя тост, Юра! — започна да се изправя дебел мъж с черни мустаци, облечен в стомана и злато. — Ето, ти стана генерал-майор! По длъжност и чин! Всичко е законно! Какво може да се пожелае в такъв случай? А, да! Нали, доколкото ми е известно, скоро отпразнувахте още едно попълнение в семейството, така да се каже! Синът ти стана майор! Нали?
— Тъй вярно! — обади се иззад камерата операторът с пискливия си глас.
— Така че вече си имате династия! Синът майор, ти — генерал-майор! Желая и на двамата да не се спирате. И синът ти някой ден да дослужи до твоите висини! И нека стане традиция всички Хазини да служат вярно на Отечеството! А Отечеството да ги цени и да ги повишава своевременно! Защото вие, така да се каже, сте ценни кадри!
Залата отново се разсмя, засвири, но тук Иля просто нямаше как да се досети поради каква причина. Ясно беше само, че тоя Борис Павлович е по-главен дори от виновника за тържеството. Генерал-майорът го слушаше почтително и с робска нежност.
— За теб и за твоя син! — Дебелакът не изчака никого, а започна да пие от чашата си, докато не я изпи до дъно.
Телефонът потрепна и угасна. Виж ти какво филмче за гнездо на оси.
Иля остана да седи съкрушен и да предъвква устната си.
Генералски син беше убил. Беше утрепал син на ченгесарски генерал.
Отвори прозореца. Изсъхналата рамка не поддаде веднага, заскърца, Иля злобно я дръпна настрани. Задушно беше, ужасно. Мъката, която денем сякаш се скриваше, а вечер отстъпваше място на Нина, го връхлетя като валяк, натисна го в пода. Адски му се припуши.
Сега дори до живот няма да има, Нина. Може би още в затвора ще го удушат, преди да е приключило следствието. Някой друг ще се разхожда с теб насън из Америка в „Мустанг“.
За каквото и да се караше Юрий Андреевич със сина си, на убития щеше да прости всичко и щеше да си го изкара на убиеца. И никой няма да го защити. Прокурори, ченгета, затворници — една каста, хиени. А Иля е от другата, на обречените. Него може и просто на шега да го пребият до смърт, че и с телефон да го снимат — за да се хвалят пред приятелите си. Цигара трябва! Нали има денонощни будки?
Грабна кибрита от печката, пъхна го в якето и изтича навън в нощта.
На улицата сякаш се ширеше чума. Блоковете се издигаха мъртви, черни. Обитателите им се бяха изпокрили, заключили вратите, пуснали пердетата, заврели глави под възглавниците. Хора така или иначе нямаше, а демоните и в тъмното виждат всичко.
Изскочи на „Батарейна“ — там като че ли имаше бакалия. Иля пъхна ръце в джобовете си, сгуши глава между раменете си и тръгна с вдигната качулка. Отпред стърчеше някакъв мъничък павилион — като че ли търговски.
Беше нула градуса.
Водата се превръщаше в лед, а ледът във вода.
От нулевата температура страхът започна да се топи, а вместо него взе да се натрупва капка по капка размразеният гняв. Защо с Иля все така се случва? Защо животът му премина в ъгъла и в ъгъла ще свърши? Защо е толкова безсилен срещу света? Къде е справедливостта в това, че не може да се отърве от наказания? Защо убиването на човек му се получава, а прощаването — не? Защо все попада в ръцете на хиените? Защо няма друг изход, освен да погине от собствената си ръка, а за самоубийството се отива в ада? Ти какво, бог ли си или собственик на кланица?!
Търпение. Крий глава в ръцете си, шията свивай в раменете. Като в зоната — не изпъквай, не спори, не възразявай. Дават ти метла — мети. Казали са ти да се обърнеш — обръщаш се. С бог се договаряш само да не те карат да доносничиш. По-далеч от блатните[5]. По-далеч от надзирателите. Не ги гледай в очите. Чакай свободата.
Ама къде е тя?!
— Кучка… Нищожество… Гнида… Гнида гнусна си ти…
Защо за Иля нямаше точни думи?
Краката му пружинираха, злобата го тласкаше напред. Измина половината улица като в мъгла. Подплаши всички невидими демони. И въпреки това не разля и капка бяс.
Добра се до мястото.
Това беше будка „Белоруски продукти“. И беше херметически заключена, витрините бяха покрити с железни решетки, на стоманената врата висеше грамаден катинар. Вътре нямаше никого и нямаше как да се влезе.
5
Висшата каста в йерархията на затворниците. Професионални престъпници, които държат реалната власт в затвора или в зоната. — Б. пр.