Децата се радваха на кратката си неочаквана ваканция. Леля Тиа открай време ги глезеше, също както глезеше и мен като дете.
— Нищо ново под слънцето — обича да казва тя, докато ви сервира прясно изпечен пай следобед или ви дава неочакван подарък. Нана проявяваше по-голямо разбиране, отколкото очаквах. Мисля, че й беше приятно да е с „малката си сестра“. Тиа бе по-млада от Нана — „само на седемдесет и осем“, но беше енергична, с много модерна външност и беше забележителна готвачка. Онази вечер двете с Нана приготвиха фантастична вечеря. Ядох така, сякаш се храня за последен път в живота си.
После с децата си играхме и говорихме до възмутително късно — единайсет часа, много след обичайното им време за лягане. Те не са идеални деца, но хубавите моменти с тях далеч надвишават лошите. Склонен съм да обръщам повече внимание на хубавите и защо не? Аз съм баща и обичам Деймън, Джени и малкия Алекс повече от живота си. Може би това също означава нещо.
Върнах се във Вашингтон на следващата сутрин. Екип агенти от ФБР бяха изпратени да охраняват семейството ми. Това бе типът внимание, което се надявах никога да не ни потрябва. Честно казано, то ужасно ме плашеше.
Същия следобед присъствах на едно съвещание във ФБР и научих, че повече от четиристотин агенти са ангажирани с издирването и залавянето на Кайл Крейг. Засега пресата не бе надушила нищо по въпроса и директорът Бърнс се надяваше това положение да не се промени. Аз също. Нещо повече, надявах се да заловим Кайл бързо и по възможност, преди той да убие още някого.
Но кого щеше да убие той? Кого щеше да избере за следващата си жертва?
103.
— Кристин, обажда се Алекс — казах аз. Стомахът ми бе на топка от нерви. — Съжалявам, че те безпокоя. Важно е, иначе нямаше да ти звъня. — Това беше самата истина. Бог ми е свидетел, никак не исках да й се обаждам.
— Добре ли е малкият Алекс? — попита тя. — Да не би нещо с Нана?
— Не, не. Всички са добре. — Това бе полуистина.
Последва кратко неловко мълчание. Преди време двамата с Кристин бяхме сгодени и планирахме да се оженим. Тя развали годежа ни, защото не можеше да понесе начина ми на живот на детектив от отдел „Убийства“. Твърде много лоши преживявания, също като това в момента.
— Алекс, това е някоя лоша новина, нали? Джефри Шейфър ли? Върнал се е в страната ли? — попита тя. Звучеше изплашено и я разбирах добре. Джефри Шейфър я беше отвлякъл.
— Не, не е свързано с Шейфър.
Разказах й за Кайл Крейг. Тя го познаваше, харесваше го и усетих, че новината я потресе. Вече бе достатъчно наранена от чудовищата, с които се сблъсквах покрай работата си. Не можеше напълно да ми прости за това и не я винях. Понякога не можех и сам да си простя. Разговорът с Кристин ми напомни колко много я бях обичал. Може би още я обичах.
— Има ли някое сигурно място, където можеш да отидеш за известно време? Важно е да отидеш там — казах й. — Много съжалявам, че те карам да правиш това. Но Кайл е изключително опасен, Кристин.
— О, Алекс. Дойдох чак тук, за да бъда в безопасност. Чувствах се в безопасност, а сега ти се връщаш в живота ми.
Каза, че ще отседне у някого, на когото може да се довери, неин приятел. Помолих я да не казва по телефона къде и при кого отива. Когато затваряше, я чух, че плаче. Чувствах се толкова виновен заради нея, толкова ужасно заради това, което се бе случило. Обаждането бе съживило всичко, което не бе наред в отношенията ни.
После позвъних на Джамила. Извинението ми бе, че исках да й напомня да бъде много предпазлива — дори и сега. Но мисля, че просто исках да поговоря с нея. Тя бе толкова вътре в тази история. За съжаление беше излязла, когато я потърсих. Оставих й съобщение, че се тревожа за нея и я моля да внимава много.
Продължих да се обаждам на хора, които ми бяха близки. Говорих с всички, за които се сетих, че са имали някакъв контакт с Кайл.
Предупредих приятелите си детективи — Раким Пауъл и Джером Търман, от вашингтонската полиция. Съмнявах се Кайл да опита да ги нападне, но не можех да бъда сигурен.
Обадих се на един журналист от „Вашингтон Поуст“, Закъри Скот Тейлър. Зак беше един от най-добрите ми приятели във Вашингтон. Той искаше да ме интервюира, но му казах да не идва. Кайл ревнуваше заради историите, които Зак бе публикувал за мен. Това поне ми го беше казал. Поради някаква причина той не харесваше Зак.