— На кого му пука за другите? — възкликна Уди. — Да тръгваме!
— Изгответе планове — разпореди майорът. — Направете си списъци, за да не забравите нещо. Ще бъдем насред гората, а от там се излиза само пеша. Доброто планиране е от огромно значение.
Семейната традиция налагаше Тео да посещава кантората на чичо си всеки понеделник следобед. Ако Айк беше в добро настроение, момчето прекарваше приятно. Ако Айк беше в лошо настроение, Тео не се задържаше дълго. А настроенията на Айк винаги бяха крайни, нищо по средата. Навремето чичо му бил уважаван данъчен адвокат. Сега водеше счетоводството на няколко свои клиенти и не печелеше много. Преди беше работил в по-хубав кабинет в кантора „Буун и Буун“, а сега работеше в някаква дупка над гръцки ресторант и нямаше секретарка. Някога бил женен и имал две деца. А сега беше разведен и децата му, първи братовчеди на Тео и вече възрастни хора, не се връщаха в Стратънбърг и не искаха да имат нищо общо с баща си. Според майката на Тео, навремето Айк бил много изискан мъж, носел тъмни костюми и фини копринени вратовръзки. Сега се обличаше с избелели джинси, сандали и фланелки и носеше дългата си прошарена коса прибрана на стегната опашка. Тео постепенно се убеждаваше, че предишният Айк е бил много по-различен от този, когото той познаваше.
И нямаше нищо против. Тео обожаваше чичо си Айк и чувството беше взаимно.
След като прекара понеделника със семейство Холанд, Тео реши да се отбие при Айк във вторник след бързата и много приятна среща с майора. Както винаги, Айк седеше зад бюрото си, заобиколен от документи. От уредбата му тихо се носеше песен на Боб Дилан, а до телефона му се мъдреше кутийка бира.
— Е, как е любимият ми племенник? — попита той.
Все същият въпрос всеки път. Тео се чудеше защо и как така възрастните се сдобиват с навика да задават едни и същи въпроси непрекъснато, но знаеше, че няма да има ясно обяснение.
— Ужасно, освен това съм единственият ти племенник.
— Е, няма нищо. Цяла седмица тестове като за роботи. Ама че глупост. Когато бях дете, учителите имаха правото да преподават, но сега… — Айк вдигна ръка и додаде: — Извинявай, мисля, че водихме същия разговор миналата седмица.
— Така е. Снощи един пияница се опита да нахълта у дома.
Тео се усмихна. Преди всяко посещение се стараеше да измисли какво интересно да съобщи на Айк.
— Хайде, разказвай — подкани го чичо му и отпи от бирата си.
Тео въодушевено му разказа за проблемите на семейство Холанд и несполучливото нападение на господин Холанд над дома на семейство Буун. Успя да предаде събитието по-плашещо, отколкото беше в действителност, но знаеше, че Айк е ценител на хубавата история. Айк твърдеше, че всяка история става по-хубава с малко преувеличение.
— Според мама ще го държат в ареста няколко дни и ще го обвинят в углавно престъпление — продължи Тео.
— Ама че негодник. Извадил е късмет, че ченгетата не са му пръснали главата.
— Може би, Айк, и знам, че не обичаш особено полицията, но повярвай ми, снощи изпитах облекчение, като видях сините лампи.
— Сигурно.
— Както и да е, мама търси начин да защити семейството. Според нея мъжът се нуждае от помощ, за да преодолее проблема си с алкохола.
— Така изглежда — съгласи се Айк и отново отпи от бирата си.
Съдейки по малкото неща, които Тео беше подочул, Айк също имаше проблеми с алкохола и точно затова родителите му страняха от чичо му. А и заради злепоставянето на кантората преди години. Възрастните никога не обсъждаха случилото се, но Тео бе решен да научи някой ден.
Поговориха си още малко. Тео каза, че трябва да тръгва, защото беше вторник и вечерта с родителите му ходеха в приюта за бездомни хора.
6
В четвъртък следобед, на третия ден от тестовете, мозъкът на Тео буквално пушеше и той въобще не се интересуваше какви резултати ще постигне. Излезе от училище и тръгна с колелото из града в опит да си проветри главата. В четири часа се срещна с Ейприл в сладкарница „Гъф“ за обичайната порция двоен сладолед, поръсен с натрошени бисквитки „Орео“. Ейприл, която се стараеше никога да не яде едно и също нещо два пъти и винаги експериментираше, си поръча смес от червени къпини и манго. Изяде по-малко от половината и предложи останалото на Тео, който си взе една лъжичка и плъзна чашата й обратно по масата. Поговориха си колко ужасни са тестовете и как нямат търпение да дойде петък следобед. Обсъдиха и девети клас. Тео изобщо не го очакваше с нетърпение. Ейприл пък изгаряше от желание да продължи напред и да се махне от прогимназията. Искаше й се само следващите няколко години да се изнижат бързо и тя да замине далече. Тео го намираше за тъжно.