Тео знаеше, че всички преподаватели умират от глад късно следобед. Цял ден са на крак и не им остава почти никакво време за ядене. Не могат да устоят на покана за хубава храна и нещо за пийване. В четири и половина в петък всичките петима учители от „Ийст Мидъл“ бяха в заседателната зала — четирима със съпрузите си. Дженива Хъл доведе настоящия си приятел. Всички служители от кантората на семейство Буун присъстваха.
Въпреки че бъдещето криеше неизвестни и със сигурност не беше обещаващо, учителите бяха в празнично настроение, макар и за съвсем кратко. Вече не ги смятаха за престъпници и нямаше да се изправят пред кошмара на един съдебен процес. Трудолюбиви преподаватели като тях, които нямаха почти никакво вземане-даване със съдебната система, се ужасяваха от вероятността да отидат в затвора. Вече им се беше разминало. Можеха да съберат парчетата и да продължат с живота си. За кратко в петък следобед бяха щастливи и искаха да се поотпуснат. Искаха и да благодарят на адвокатите си.
Тео и Ейприл седяха в един ъгъл и пиеха пунш. И те си бяха отдъхнали. Скандалът най-накрая беше приключил и двамата можеха да разговарят за нещо друго.