— Да почакаме там.
Пийт и сестрите му го последваха, а Елза забърза към кухнята. Върна се със старите понички и няколко безалкохолни. Дори Джъдж изглеждаше разтревожен и позволи на момичетата да го погалят по главата.
— Татко е излязъл от ареста днес следобед и ни търси. Мама е много уплашена и не знае как да постъпи.
Десетгодишната Шарън се обади:
— Мама казва, че не можем да се приберем у дома.
Седемгодишната Сали задъвка една поничка и се вторачи в Тео, като че ли бе чудовище с две глави.
— Какво ще правим? — попита Шарън, все едно Тео разполагаше с отговорите.
Елза, която беше преживяла подобна драма, се обади съвсем на място:
— Госпожа Буун ще знае как да постъпите. А сега хайде просто да си поговорим за училище. Носите ли си раничките? Защо не си напишете домашните?
Децата поклатиха глава — не си носеха тетрадките.
Беше понеделник, затова Тео се обади на чичо си Айк да му съобщи, че няма да успее за обичайната им среща. Обеща му да намине по-късно през седмицата.
Господин Буун се отби да каже „довиждане“, но бързо разбра, че няма да е зле да поостане още малко. Остави палтото си, седна на масата и се зае да убеждава Сали да поговори с него. Въпреки старанията на цялата кантора да успокои децата, те си оставаха унили и дори напрегнати. Майка им се съветваше с адвокат, ритъмът на живота им бе разстроен.
След един час вратата на кабинета на госпожа Буун се отвори. Двете с госпожа Холанд излязоха и се запътиха към заседателната зала. Господин Буун се представи, както си му е редът, но госпожа Холанд беше твърде уплашена и неразговорлива. Очите й бяха мокри и тя ги попиваше със салфетка. Госпожа Буун погледна към Елза и господин Буун и каза:
— Господин Холанд е платил гаранцията си днес следобед и към два часа е бил освободен. Обвинен е в опит за физическо насилие и трябва да се яви в съда следващата седмица. Непрекъснато звъни на госпожа Холанд и оставя съобщения, част от които заплашителни. Изглежда, обикаля града и търси семейството си.
Госпожа Холанд я прекъсна и добави:
— И е пил, личи си.
Госпожа Буун кимна и продължи:
— Говорих с полицията, издирват го. Посъветвах госпожа Холанд да не нощува в дома си днес и тя се съгласи. Имат няколко приятели, при които биха могли да отседнат, но съпругът й сигурно ще ги намери там. Обадих се в един приют, но нямат места, поне не тази вечер.
— Значи трябва да се крием? — попита Пийт.
— Вече се крием — обясни майка му.
— Искам да се приберем вкъщи — разплака се Шарън.
— Не можем — скастри я Пийт.
— Какъв е планът? — попита господин Буун.
— Мисля, че трябва да отидем у дома и да си направим пица парти — каза госпожа Буун. — Ще гледаме телевизия, пък да видим какво ще стане.
— Чудесна идея — одобри господин Буун.
— Ще поръчам пица — обади се Елза и скочи.
Сали погледна госпожа Буун и се усмихна едва-едва.
Два часа по-късно в хола на семейство Буун беше пълно със завивки, възглавници и деца. Пицата отдавна беше свършила. Сали се беше сгушила с майка си на канапето, а Пийт, Шарън, Тео, Елза и Джъдж се бяха изтегнали на пода и гледаха повторения на „Всички обичат Реймънд“. Господин Буун четеше книга в кабинета си, а госпожа Буун обикаляше от стая в стая и от време на време говореше тихо по телефона в кухнята. Тео я пресрещна и попита:
— Какво става, мамо?
— Полицията не успява да открие господин Холанд — прошепна му тя в отговор. — Тази вечер не могат да се приберат, твърде опасно е. Той е пил, сигурно вече е пиян и един бог знае какво може да се случи. Налага се да пренощуват тук.
Тео разбираше и нямаше нищо против да закрилят семейството.
— Ами утре?
— Родителите на госпожа Холанд живеят на около четири часа път от тук. Това може да е вариант за няколко дни. Рано или късно полицията ще намери господин Холанд и ще го арестува отново заради отправените заплахи. Аз сигурно ще отида в съда и ще поискам от съдията ограничителна заповед. В момента госпожа Холанд твърди, че иска да подаде документи за развод и да го изгони от къщата, но надали ще бъде лесно. Не знам, Тео, трябва да почакаме и да видим какво ще стане. Положението може да се променя всеки час. Важното е те да са в безопасност.