хапе, когото завари от портите вън да напуска
Хадес със грозната власт и вселяваща страх Персефона.
Там обитава богинята, гнусна за всички безсмъртни —
страшната Стикс, на течащия в кръг Океан първородна
щерка: далеч от безсмъртните в своите славни палати,
с едри скали засводени, живее и чак до небето
сребърни пръти подпират отвсякъде нейната къща.
Рядко с поръка пристига чак там дъщерята на Тавмант —
тичаща бързо Ирида — по ширния гръб на морето.
Колчем вражда или свада между боговете се вдигне
или излъже пък някой, който Олимп обитава,
Зевс за залога велик на безсмъртните праща Ирида
в златен кърчаг отдалече да вземе водата прочута,
ледена, що от висока и стръмна скала се процежда.
Там, надълбоко в твърдта на земята с широките друми,
лее води в черна нощ пресвещена река — Океанът —
само в един свой ръкав. А дели се на десет потока:
девет от тях край земята и ширния гръб на морето
вият се; вливат накрая сребристи въртопи в солта му.
Тоз пък ръкав от скалата тече — за безсмъртните мъка.
Щом възлияние с нея извърши при клетва лъжлива
някой безсмъртен, върха на Олимп заснежен обитаващ,
цяла година докато измине, лежи бездиханен.
Нито нектар, ни амброзия може да дойде да вкуси —
лъже ли, просва се богът напълно безмълвен, недишащ,
в свойто разстлано легло и мъчителен сън го оборва.
Щом болестта му отмине след дългия срок от година,
втора злина го поема, от първата даже по-лоша:
девет лета отделен бива той от безсмъртните братя,
нито на пирове, ни на съвети със тях се събира
целите девет години и чак на десетата идва
сред боговете безсмъртни, които Олимп населяват.
С клетвена мощ боговете такава дариха водите
вечни и древни на Стикс, през места каменисти течащи.
Там се намират в съседство, един покрай друг наредени,
и начала, и предели: на черната твърд и на Тартар,
още на морската пустош и звездния свод на небето —
даже безсмъртните тръпнат пред тяхната тягостна плесен.
Там се намират и порти блестящи, и праг неподвижен,
бронзов, със корени дълги скрепен, произлязъл самичък.
Там обитават отпред и далече от всички безсмъртни
те — боговете Титани, — оттатък смрачения Хаос.
Тези обаче, които подкрепяха Зевс Гръмовержец,
своите дворци обитават върху океанското дъно двамата —
Гиес и Кот; Бриарей пък, със доблест прославен,
взе го за зет Земетръсецът34, тежко и глухо грохотещ,
даде му той за жена Кимополия, своята щерка.
След като Зевс от небето прогони Титаните страшни,
Гея обширна Тифон най-накрая създаде със Тартар35,
щом Афродита всезлатна взаимна любов им изпрати.
Сила в ръцете му има, когато захване се с нещо,
нямат умора краката на мощния бог, от плещите
сто глави на змия, на чудовищен дракон изникват,
стрелкащи черни езици, и злобно очите му също
искри и жар от главите му страшни под веждите мятат —
в огън главите му сто се разгарят, когато погледне.
Всичките страшни глави глас такъв притежаваха, който
всякакви звуци зловещи издаваше: техните думи
бяха понятни веднъж за безсмъртните, друг път пък сякаш
гръмкият рев разярен на величествен бик в тях звучеше,
друг път — на лъв със сърце, непознаващо никаква жалост,
друг път залайваха тънко, подобно на малки кутрета,
друг път пък съскаха тъй, че високите хълми да екнат.
Щеше във същия ден неизбежната случка да стане,
щеше да стане Тифон цар над всички безсмъртни и хора,
ако не беше разбрал туй бащата на смъртни и вечни.
Тежко и яростно той загърмя и наоколо грозно
звънна земята, а също небето просторно отгоре,
морската шир, океанските струи и земните бездни;
в миг се разклати Олимп величав под нозете безсмъртни,
щом властелинът се вдигна; земята застена тогава.
Зноят от двамата даже морето лазурно обхвана —
мълнии страшни от Зевс, а от злото чудовище — огън,
с тях гръмотевични удари жежки и вятър развихрен;
земната твърд и небето, и морската шир закипяха:
дълги вълни край брега, накъдето погледнеш, разбуни
напорът як на безсмъртните; трус незатихващ се вдигна;
Хадес, в подземното царство над мъртвите властващ, потръпна,
също Титаните, дето във Тартар край Кронос живеят,
щом се нестихваща врява разнесе от лютата схватка.
Своята сила напрегна Кронид и оръжие грабна —
гръм и светкавици, още и мълнии, сипещи жупел,
с тях порази го със скок от Олимп и подпали тогава
всички ужасни глави на злото чудовище страшно.
35
Според друга версия, застъпена в третия Омиров химн „Към Аполон“, стих 305—307, Тифон е роден от Хера без участието на Зевс. Хера искала да отмъсти на съпруга си за раждането на Атина Палада.