След като Зевс го зашиба и с удари тежки надви го,
падна Тифон съкрушен и простена земята огромна;
пламъкът, лумнал, когато от мълния богът загина,
после се втурна в недрата планински скалисти и мрачни
Много пространства от земната твърд исполинска опърли
страшната пара; стопи ги, тъй както умелият майстор
стапя калая, нагрят във горнило със улеи чудни,
също и както желязото, що е от всичко най-яко,
ври в дълбините планински, от жаркия огън надвито,
в земните свети недра под ръцете на Хефест клокочи —
точно така и земята се стапяше в жежкия пламък.
Зевс, натъжен във сърцето, в широкия Тартар го хвърли.
С мощ надарява Тифон ветровете, навяващи влага —
всички без Нот и Борей, и Зефир, разпиляващ мъглите:
те богове се по род и на хората щастие носят.
Другите всички пък духат над морската шир безразборно:
някои в бяс се нахвърлят в морето лазурно и те са
бедствие страшно, когато бушуват със бурята злобна —
всякога духат различно, разпръсквайки кораби, още
носейки смърт за моряците, — нямат спасение тези
хора, които в морето се случи със тях да се срещнат.
Други от тях по цъфтящата твърд на земята безкрайна
нивите драги погубват на земнородените хора,
с прах ги покриват и още със тягостен вой, суматоха.
Щом боговете блажени привършиха този труд тежък,
след като спора за власт със Титаните силом решиха,
точно тогава направиха те по съвета на Гея
техен владетел и цар прозорливия Зевс Олимпийски,
който сред тях раздели за какво всеки почит да има.
Своя съпруга най-първо Зевс, на безсмъртните царят,
стори Метида — най-умна сред тях и сред смъртните хора.
Точно когато обаче Метида да ражда бе време —
бременна бе с модроока Атина, — тогаз я измами
Зевс със лукави слова и със хитрост и после я глътна
в своя корем по съвета на звезден Уран и на Гея.
Те му подсказаха тъй, да не може друг някой от него
царската власт да отнеме върху боговете всевечни,
тъй като дръзки чеда на Метида били отредени:
първа от тях Тритогения36 — девата с модрия поглед —
дето с баща си е равна по сила и мъдри съвети;
после пък щяла Метида момче да роди, на което
нищо не ще устои и ще властва над смъртни и вечни.
Зевс я обаче предвари и в своя корем я погълна,
тъй че доброто и злото богинята нему да казва.
После Темида блестяща си взе за жена и роди му
Хорите — те са Евномия, Дике, Ирина цъфтяща —
тези, които подреждат делата на смъртните хора;
още и Мойрите — тях промислителят Зевс надари ги
с почест най-висша: Клото, още Лахесис, Атропа също.
Трите доброто и злото въздават на смъртните хора.
Три чуднобузи Харити роди му след туй Евринома —
тя, Океанова щерка със приказна хубост дарена:
те са Аглая, Талия прекрасна и с тях Евфросина —
взорът под техните клепки любов обезилваща лее,
очарователно нежни са техните погледи живи.
Зевс и в леглото дойде на Деметра, отхранваща всичко:
тя му роди Персефона със белите лакти, която
Хадес от майка й грабна, а мъдрият Зевс му я даде.
Още в любов се събра с Мнемозина със чудните къдри:
тъй се родиха и Музите с ленти от злато в косите37 —
девет на брой, за отрада във пир и във сладостни песни.
После Лето пък роди Аполон с Артемида стрелкиня —
прелестни рожби, сред всички потомци Уранови първи, —
след като тя във любов с щитодържеца Зевс съчета се.
Своя цъфтяща съпруга накрая пък Хера направи:
Хеба, Илития, Арес са нейно потомство, което
тя във любов със бащата на вечни и смъртни създаде.
Зевс от главата си щерка роди — модроока Атина,
вдигаща шум настървен, предводителка в бой, неуморна
страшна владетелка — радват я битки, войни и гълчава.
Хера пък славния Хефест създаде, но без да се сбира
с някой, че беше вбесена от своя съпруг и сърдита —
нему, изпъкващ над всички чеда на Уран по изкусност.
Също така с Амфитрита се сбра Земетръсецът тътнещ:
Тритон велик, многомощен роди се. На морското дъно
властвува той и живее край майка си мила и своя
царствен баща във палати от злато. А Арес, пробождащ
щитове, даде живот с Китерида на Страх и на Ужас —
грозните, дето разблъскват човешките гъсти редици заедно
с Арес, рушащ градове във смразяваща битка;
тяхна е още Хармония — после съпруга на Кадъм.
Мая, Атласова щерка, що в ложето Зевсово влезе,
скоро пък Хермес роди — на безсмъртните пратеник славен.
Също със Зевс се люби дъщерята на Кадъм Семела:
славен потомък Дионис всерадващ, безсмъртен от смъртна
36
Етимологията на името е неясна. Възможно е то да означава „родена при Тритон“. Тритон бил поток в Беотия или езеро в Лидия. Там Атина изскочила от главата на Зевс.
37
Превръзката (диадемата) е знак за божественост или поне за връзка с боговете. Този, който я носи, е богоизбран и може да притежава власт над другите.