с тях Главконома — усмихната все, Понтопория, още
с тях Леагора, и също така Евагора, Нисея,
с тях Пулиноя и също така Автоноя, Евпомпа,
с дивна снага и безупречна външност Еварна, Проноя,
още Менипа божествена, с прелестно тяло Псамата,
също Несо, Темисто, Лисианаса, с тях Немертея,
дето ума тя на своя безсмъртен баща притежава.
Тях — петдесет дъщери — ги създаде Нерей превъзходен,
те са в делата отлични, безукорни, винаги вещи.
Тавмант си взе за жена на дълбок Океан дъщерята;
тя пък — Електра — роди му стремителнобърза Ирида,
Харпии две дългокоси и зли — Аело, Окипета:
редом се носят в небето със птиците, с бурния вятър
махат крилете си бързо, подвластен им става просторът.
Форкий с Кето пък създадоха Грайите с нежните бузи.
Те сивокоси родиха се, Грайи затуй ги наричат
и боговете безсмъртни, а също и смъртните хора:
с пеплос красив Пемфредо, Енио пък със пеплос шафранов;
също Горгоните, дето отвъд Океана живеят
в крайните здрачни земи — с Хесперидите тъй звънкогласни;
те са Стено, Евриала и още Медуза злощастна
(щото единствено тя беше смъртна, а другите бяха
вечно безсмъртни и млади); и тъкмо със нея възлегна
в меки лъки Тъмнокъдрият16, в пролетни цветни ливади.
Щом от плещите Персей й отсече главата, от нея
мощен Хрисаор изскокна, и конят Пегас подир него.
Тъй бе Хрисаор наречен по златния меч, който носи
в своите ръце, а Пегас — че роди се наблизо, където
струите на Океан преминават; след туй от земята,
майка на всички стада, отлетя на Олимп и живее
там във двореца на Зевс и му гръм и светкавици носи.
Сам пък Хрисаор създаде триглав Герион, с Калироя
след като свърза се той — на могъщ Океан дъщерята.
Той, Герион, в Еритея, отвред от море обкръжена,
падна от меча Хераклов край своите тромави крави.
В същия ден пък героят с добичетата ширночели
мина по морския брод и към Тиринт свещен ги подкара17,
след като той Евритион пастира и Орт бе погубил,
там — във оборите мрачни отвъд Океана прославен.
Също Медуза роди в пещера и чудовище друго,
ни описуемо, нито подобно на смъртните хора,
ни на безсмъртните вечно — злата богиня Ехидна.
Нимфа до кръста е тя — живоока и хубавобуза,
змийско чудовище страшно, огромно — от кръста надолу,
цяло в петна, кръвожадно, в утробата земна стаено.
Там пещерата дълбока всред мрачни скали обитава,
от боговете безсмъртни и смъртните хора далече;
там отредиха за нея прекрасен палат боговете.
Дебне Ехидна ужасна под земната твърд във Арими,
тя не умира, дори не старее ликът й прекрасен.
Казват, че страшният, нагъл и още престъпен Тифаон
с таз живоока девойка във брачен съюз съчетал се —
ето така тя зачена и грозно потомство създаде;
кучето Орт отначало роди — Герионов помощник;
после роди кръвожадния Цербер — ни описуем,
ни победим, — гръмогласното куче на Хадес, което
има глави петдесет и е яко, и още безсрамно;
трета роди се Лернейската хидра, в злините изкусна —
нея отхрани сама белоръката Хера, която
винаги гняв безпределен таи към Херакъл всемощен.
Падна обаче и тя от жестокия меч на Херакъл,
син Амфитрионов, Зевсов потомък; погуби я дружно
той с Иолай войнолюбец в съюз с плячконосна Атина18.
Също роди и триглава Химера, издишаща огън,
страшна, грамадна, със бързи крака и със сила огромна;
първата нейна глава е на лъв със очи искрометни,
втората — козя, а третата — змийска, на дракон ужасен;
лъв е отпред, а отзад пък е дракон, коза е в средата;
тя с потресаваща сила издишва пламтящи огньове;
Белерофонт благороден, възседнал Пегас, я погуби.
Още Ехидна създаде, от Орт във любов обладана,
гибелен Сфинкс19, сеещ смърт сред кадмейци20; лъва на Немея21 —
него отхрани го Хера, на Зевс благородна съпруга,
после в Немейските хълми го прати — за хората напаст.
Там той погубваше хора от нейното обично племе,
власт разпрострял в Апесант и във Трет — планините Немейски;
бе поразен той обаче от страшната мощ на Херакъл.
С Форкий в любов съчетана, Кето най-накрая създаде
злата змия, що в самия далечен предел на земята,
скрити в недрата й тъмни, всезлатните ябълки пази.
Ето такова потомство Кето създаде със Форкий.
Бурните речни потоци Тетия роди с Океана:
Нил и Алфей, Еридан със дълбоки въртопи, а също
Истър с красиво течащите струи, Стримон и Меандър,
Фасид и Рес, Ахелой със сребристи въртопи и още
17
Един от дванадесетте подвига на Херакъл, извършени по поръка на цар Евристей, бил да отвлече кравите на триглавия великан Герион и да ги докара в Микена. Там Евристей ги принесъл в жертва на Хера.
18
Евристей заповядал на Херакъл да убие хидрата, която опустошавала околностите на Лерна. Лернейската хидра имала девет глави, една от които — безсмъртна. С помощта на племенника си Иолай Херакъл успял да убие хидрата. С отровата на нейната кръв той намазал стрелите си.
19
Сфинксът (вж. азбучния показалец в книжното издание на „Теогония“) седял на стръмна скала пред портите на Тива и задавал на минувачите гатанката: „Кое животно сутрин ходи на четири крака, на обед — на два, а вечер — на три?“ Убивал всеки, който не му отговорел. Но Едип разгадал гатанката — това животно бил човекът, който като бебе лази, в разцвета на силите си върви изправен, а на старини се подпира на тояжка. Тогава Сфинксът се хвърлил в пропастта и загинал.
21
Немейският лъв бил неуязвим за стрелите. Херакъл, когото цар Евристей изпратил за кожата на лъва, могъл да го победи единствено като го удушил.