сяда в съда край царете почтени; когото желае,
него в събрание тя откроява да блесне пред всички;
колчем се стягат мъжете война душегубна да водят,
идва богинята в помощ на този, комуто поиска
тя да дари благосклонно победа и слава да прати.
Тя е добра към мъжете в игри, състезания също —
пак със подкрепа и помощ богинята идва тогава:
който със сила и мощ победил е, наградата щедра
лесно отнася със радост, рода си обсипва със слава.
Тя благосклонно помага на конника, щом пожелае;
също на тези, които в морето бурливо работят,
щом със молба призоват Посейдон Земетръсец и нея,
улов богат с лекота им изпраща богинята славна,
лесно назад пък го взема, в сърцето си щом пожелае;
заедно с Хермес множи във кошарите щедро стадата:
мощния едър добитък, козите немирно припрени,
още овце гъсторунни, в сърцето си щом пожелае,
прави от малко голямо, голямото в миг пък смалява.
Тъй че, макар и единствено чедо на своята майка,
сред боговете безсмъртни почетена с дарове тя е.
Сложи я Зевс да отхранва децата, които съзират
първом със своите очи светлината на зорката Еос.
Тъй че децата отхранва: това отредено й беше.
Рея в любов пък със Кронос роди му блестящо потомство:
те са Хестия, Деметра и Хера със златни сандали,
също и страшния Хадес, в дворци под земята живеещ,
милост незнаещ какво е, и с тях Посейдон Земетръсец,
още и Зевс промислител, баща на безсмъртни и смъртни,
който със гръмове силни разтърсва земята широка.
Мощният Кронос поглъщаше всичките, щом в коленете
майчини дойдеха те от свещената нейна утроба —
беше загрижен, че друг измежду Уранидит22 славни
може сред вечно безсмъртните царската почест да има,
тъй като беше научил от звезден Уран и от Гея,
съдено че му било победен от сина си да бъде
въпреки своята мощ, по великата Зевсова воля.
Той оттогава очи не затваряше, вечно на стража,
своите потомци поглъщаше; Рея скърбеше безкрайно.
Тъкмо обаче преди да роди и бащата на всички
смъртни и всички безсмъртни — могъщия Зевс, — се помоли
Рея на татко си — звезден Уран, и на майка си Гея
някакъв план да измислят, детето си как да укрие,
щом го роди, и да бъде наказан лукавият Кронос,
който погуби баща си и своите потомци погълна.
Щерка си мила с готовност послушаха, туй като чуха,
после й казаха те от съдбата какво е решено
между владетеля Кронос и страшния Зевс да се случи.
Те я изпратиха в Ликт, във земята на Крит плодороден,
щом като време дойде да роди тя детето си сетно —
славния Зевс, и от нея прие го огромната Гея,
там, във широкия Крит, за да бъде отгледан, възпитан.
Гея дойде тук в нощта бързопадаща и непрогледна,
първо във Ликт — на ръце тя донесе детето и скри го
в светите земни недра във една пещера предълбока,
вдън планината Егей, във гори непроходни обрасла.
Камък огромен, повит в пелени, пък предаде на Кронос —
мощния властник предишен, царуващ над всички безсмъртни.
Той го пое във ръце и го глътна в корема си хищно:
никак не заподозря той дори, че заместен със камък,
никакви грижи не знае и расне на воля синът му,
който със сила и мощ ще прогони баща си от трона,
цар измежду боговете ще стане самият той скоро.
Бързо растеше и крепнеше славното тяло на този
царствен владетел; вървяха една подир друга години,
мощният Кронос лукав по съвета разумен на Гея
беше измамен и пусна потомците свои отново,
сам победен от мощта и изкусния план на сина си.
Първо повърна той камъка, който бе глътнал накрая —
Зевс го постави в земята, браздена от пътища ширни,
в святата местност Пито, под Парнас разположена южно,
знак за да бъде навеки и чудо за смъртните хора23.
Той от оковите гибелни също избави и своите
чичовци, тъй като беше ги вързал баща му от глупост;
помнеха те с благодарност доброто, което им стори;
страшната мълния, гръм и блестяща светкавица нему
дадоха; бе дотогава ги крила обширната Гея;
в тяхната сила уверен, над смъртни и вечни той властва.
Япет Климена пък взе за жена — стройнонога
Океанида — и с нея във обща постеля той легна.
Тя му роди пък Атлас, със безстрашно сърце, а след него
даде живот на Менетий прославен, на хитрия, с остър
ум Прометей, на безумния Епиметей, чрез когото
злото докара, което мори хлебоядните хора,
тъй като първи прие у дома си жената, която
Зевс бе изваял24. Менетий надменният беше пък пратен
в Ереб от зоркия Зевс, що димяща светкавица хвърли —
23
В Делфийското светилище на североизток от храма на Аполон бил почитан един камък, наричан „камъкът на Кронос“. Вярвало се, че именно той е бил погълнат от Кронос наместо новородения Зевс. За него жреците полагали особени грижи, мажели го с масло и го обличали в специални дрехи.