тъй наглостта му наказа и още нахалната дързост25.
Свода широк на небето крепи пък Атлас по принуда
в края на земната твърд, Хесперидите дето живеят —
там го подпира той вечно с глава и с ръце неуморно, —
ето такава съдба промислителят Зевс отреди му.
Зевс с несломими вериги скова Прометей хитроумен,
с тежки окови го свърза, а тях пък за стълб закачи ги,
още му прати орел дългокрил да кълве от дроба му,
който безсмъртен пораства среднощем отново със толкоз,
колкото целия ден ширнокрилата птица изяжда.
Нея уби я Херакъл — на хубавонога Алкмена
храбрият, славният син, — от бедата ужасна избави
той Прометей и спаси го от страшните болки и мъки,
както поискал бе Зевс Олимпийски, небето владеещ,
с цел да постигне Херакъл Тиванецът още по-гръмка
слава, отколкото вече сред смъртните хора бе имал —
ето така той почете сина си, тъй много прославен.
Зевс овладя яростта си предишна, макар да бе гневен,
дето със него по ум пожела Прометей да се мери.
Нявга между боговете и смъртните беше решено
жертвата как да делят26. Но голям един вол той разсече
и със готовност раздаде, опитвайки Зевс да измами:
сложи пред всички месо и обилни със лой дреболии,
с волски търбух ги похлупи върху разпростряната кожа,
белите кости на вола пред Зевс пък с коварно изкуство
той подреди и покрити със бляскава лой, ги положи.
Тъй му продума тогава бащата на смъртни и вечни:
„Япетов сине, прославен сред всички царе, о, любезни,
колко пристрастно, нечестно извършил си тази подялба!“
Тъй подигра му се Зевс, непреходните мъдрости знаещ.
Тези слова Прометей хитроумен отвърна тогава,
кротко усмихнат, но без да забравя за своите измами:
„Зевсе най-славен, най-мощен между боговете безсмъртни,
сам избери си дела, на сърцето ти който се нрави.“
Рече, замисляйки хитрост, а Зевс, преизпълнен със мъдрост,
ясно разбра хитростта и предвиди за смъртните хора
много злини във сърцето си — знаеше, те ще се сбъднат.
С двете ръце от дела си той бялата лой приповдигна,
в миг се ядоса в сърце си и ярост обхвана духа му,
виждайки белите кости на вола, поставени хитро.27
Земните хора затуй оттогава на димни олтари
белите кости навред за безсмъртните вечно изгарят.
Зевс, събирач на мъглите, разсърди се много тогава.
„Япетов сине, мъдрецо, от всичките повече знаещ,
още от свойто лукавство ти, драги, не си се отказал“ —
рече ядосано Зевс, непреходните мъдрости знаещ.
Тази лъжа оттогава нататък запомни навеки,
вечния огън могъщ не дари на Мелийското племе —
смъртните хора, които по земната твърд обитават.
Знатният Япетов син го измами обаче, потули
искра сияйна от вечния огън в стъблото от нартекс28.
Жегна с това издълбоко душата на Зевс, що изпраща
гръм отвисоко — избухна във ярост сърцето му мило,
щом между хората зърна на огъня светлата искра.
Бързо за смъртните хора злина във замяна приготви:
куцият бог всеизвестен29 по Зевсова воля извая
глинена статуя, много подобна на скромна девойка.
А модроока Атина я сръчно със пояс препаса,
в дреха сребриста нагизди я, спусна с ръцете си хубав,
везан изкусно воал от главата й — чудо и приказ;
дивен венец, от треви разцъфтели и свежи изплетен,
сложи на нейното чело богиня Атина Палада;
тя на главата й тури и златна корона, която
куцият бог всеизвестен самичък за нея направи
с пръсти и силни, и сръчни, за да угоди на баща си.
Много изкусни картини — за чудо и приказ — на нея
бяха изваяни, всякакви диви животни, които
хранят земя и море — до едно удивителни твари,
сякаш че живи, със глас; съвършенство личеше във всичко.
Щом бе красивото зло за доброто приготвил в замяна,
Зевс я изведе пред всички безсмъртни и земните хора,
тъй украсена блестящо от щерка му с модрия поглед.
Унес обзе боговете безсмъртни и смъртните хора,
щом хитрината прикрита — за хората гибел — видяха.
Женският род и жените от нея в света произхождат,
с нея се слага начало на тяхното племе злотворно —
чума ужасна, която с мъжете смъртни живее,
спътница само в охолство, но никога в пагубна бедност.
Точно тъй, както пчелите в покритите кошери хранят
търтеи, дето са само във злите дела съпричастни —
целия ден без умора пчелите работят до залез,
трудят се те да изграждат от восъка бели килийки,
вътре в закрития кошер стоящите търтеи лесно
в своите търбуси изсипват добитото с чуждите мъки, —
26
Това е станало в Мекона (по-късно Сикион), град в Пелопонес. Там се уговарял жертвеният ритуал, с който смъртните да почитат боговете.
27
Всъщност Зевс е бил измамен от Прометей, но Хезиод от благочестие не иска да изложи Зевс и не го казва направо.
29
Т.е. Хефест. Веднага след като го родила, ужасена от грозотата на сина си, Хера го хвърлила от Олимп. Хефест окуцял, но по-късно й отмъстил, като я приковал към трона й, без никой освен него да може да я освободи.