— О, можете да заложите на Джесъп — отвърна клиентът с категорично кимване. — Джесъп си го бива. Той винаги ще постъпи справедливо. Ами че той напусна Сюзънвнл само за да не даде повод на хората да говорят за госпожа Билингс. Но тя го последва и сега, разбира се, той ще бъде с нея. Когато тя получи развод, Джесъп ще направи онова, което е редно — всичко, както си му е редът и законът.
— А сега — каза адвокат Гуч, — да продължим с хипотезата, ако предпочитате, и при положение, че моите услуги ще бъдат желани по случая. Какво…
Клиентът поривисто скочи на крака.
— О, да върви по дяволите тази хипотетична работа — възкликна той нетърпеливо. — Нека да я зарежем и да си говорим направо. До сега би трябвало да сте разбрал кой съм аз. Искам тази жена да получи развод. Ще ви платя за това. В дена, в който направите мисис Билингс свободна, ще ви платя петстотин долара.
Клиентът на адвокат Гуч удари с юмрук по масата, за да подчертае своята щедрост.
— В такъв случай… — започна адвокатът.
— Една дама иска да ви види — поклони се Арчибалд, когато влезе енергично от чакалнята. Той имаше заповед да съобщава незабавно за всеки клиент, който дойдеше. Нямаше смисъл да се отпрати някоя работа.
Адвокат Гуч хвана първият клиент за ръката и го поведе учтиво към една от съседните стаи.
— Направете ми услугата да постоите тук две минути, сър — каза той. — Като се върна, ще възобновим нашата консултация без всякакво забавяне. Очаквам посещение от една заможна възрастна дама относно нейното завещание. Няма да ви карам да ме чакате дълго.
Жизнерадостният джентълмен се настани с любезно съгласие и си взе едно списание. Адвокатът се върна в средния офис, като внимателно затвори свързващата врата зад себе си.
— Въведи дамата, Арчибалд — каза той на момчето, което чакаше заповедта му.
В стаята влезе една висока дама с внушително присъствие и сериозна красота. В очите й можеше да се долови блестящия плам на гения и силната душевност. Държеше в ръка зелена чанта с голям размер и чадър, който също изглеждаше аристократично. Тя прие подадения й стол.
— Вие ли сте мистър Финеас К. Гуч, адвокатът? — попита тя с официален и прям тон.
— Аз съм това — отговори адвокат Гуч без да увърта. Той никога не увърташе, когато си имаше работа с жена. Жените увъртат. А се губи време, когато в дебата и двете страни приемат една и съща тактика.
— Като адвокат, сър — започна дамата, — вие може би сте придобили известни познания за човешкото сърце. Вярвате ли, че малодушните и дребнави условности на нашия лицемерен обществен живот трябва да представляват спънка по пътя на едно благородно и любящо сърце, когато то намери своя истински приятел сред мизерните и окаяни нещастници, наречени мъже?
— Мадам — отвърна адвокат Гуч с тона, който използваше, когато искаше да обуздае своите клиенти от женски пол, — това е кантора за правни консултации. Аз съм адвокат, не философ, нито пък редакторът на вестникарската колона „Отговори на мъчениците на любовта“. Чакат ме и други клиенти. Бих ви помолил най-любезно да пристъпите към същността.
— Е, това не би трябвало да ви напряга чак толкова — заяви дамата, удостоявайки го с мигновен поглед на искрящите си очи и с внезапно завъртане на чадъра си. — Аз съм дошла на делово посещение. Искам вашето мнение относно едно дело за развод, както звучи на просторечие, но което всъщност представлява пренареждане на фалшивите и долни условия, които късогледите закони на човечеството са наложили на един любящ…
— Извинете, мадам — прекъсна я адвокат Гуч с известно нетърпение, — че ви напомням, но тук е правна кантора. Може би госпожа Уилкокс…
— Госпожа Уилкокс знае какво пише — прекъсна го дамата доста рязко. — Както и Толстой, госпожа Гътруд Атертън, Омар Хаям и господин Едуард Бок. Прочела съм ги всичките. Искам да обсъдя с вас божественото право на душата в противовес на унищожаващите свободата ограничения, наложени от едно фанатично и тесногръдо общество. Но да премина към деловата страна. Бих предпочела да ви изложа проблема без да говоря за конкретни личности, докато вие бъдете в състояние да го прецените по същество. Това означава да го изложа като предполагаем случай, без…
— Искате да формулирате един хипотетичен казус? — попита адвокат Гуч.
— Точно това възнамерявах да кажа — заяви дамата сухо. — Сега, представете си, че има жена, която цялата е душа и сърце и копнеж за пълноценно съществуване. Тази жена има съпруг, който е много под нея в интелектуално отношение, като вкус… във всичко. Ах! Освен това е грубиян! Презира литературата. Усмихва се подигравателно на въз вишените идеи на великите мислители. Той не е способен да бъде партньор на една духовно извисена жена. Да кажем, че един ден тази нещастна съпруга среща своя идеал — мъж с ум, сърце и сила. Тя се влюбва в него. Въпреки че този мъж усеща тръпката на едно непознато до този момент привличане, той е твърде благороден, твърде почтен, за да заяви открито чувствата си. И заминава, за да избегне присъствието на своята любима. Тя обаче го последва, погазвайки с пълно безразличие веригите, с които я е оковала една мракобесническа обществена система. Каква ще бъде цената на един развод? Елиза Ан Тиминс, поетесата на „Клисурата на чинарите“, си го издейства за триста и четиридесет долара. Може ли аз… искам да кажа, възможно ли е дамата, за която говоря… да се разведе на такава ниска цена?