— Мадам — отвърна адвокат Гуч, — вашите последни две-три изречения ме радват със своята интелигентност и яснота. Ще позволите ли сега да се откажем от версията с предполагаемия случай и да говорим с конкретни имена и действия.
— Да, разбира се — възкликна дамата, приемайки практичното с възхитителна готовност, — Томас Р. Билингс е името на онзи низък грубиян, който стои между щастието на своята законна… законна, но не по душа съпруга и Хенри К. Джесъп, благородникът, чиято природа е единствено достойна за неин приятел. Аз — завърши клиентката, поднасяйки разкритието си с известен драматичен апломб — съм госпожа Билингс!
— Един джентълмен иска да ви види, сър — извика Арчибалд, влетявайки в помещението почти с кълбо напред.
Адвокат Гуч стана от стола си.
— Госпожо Билингс — заяви той любезно, — позволете ми да ви отведа в съседното помещение за няколко минути.
Очаквам много богат възрастен господин във връзка със завещание. Изобщо няма да се бавя, обещавам ви. При първа възможност ще се върна при вас и тогава ще продължим разискванията си.
С добре усвоен аристократичен маниер адвокат Гуч отведе своята духовно извисена клиентка в останалата все още незаета стая, след което излезе и внимателно затвори вратата.
Следващият посетител, въведен от Арчибалд, бе слаб, нервен, раздразнителен на вид мъж на средна възраст, с притеснено и тревожно изражение. Той носеше в една ръка малка чанта, която остави на пода до стола, поднесен му от адвоката. Дрехите му бяха от добро качество, но той ги носеше без елегантност и стил, а и те изглеждаха покрити с прах от пътуването.
— Вие сте специалист по бракоразводни дела — започна той с напрегнат, но делови тон.
— Може да се каже — започна адвокат Гуч, — че в моята практика по принцип не избягвам…
— Зная — прекъсна го клиент номер три. — Няма защо да ми обяснявате. Научил съм всичко за вас. Налага ми се да ви запозная с един случай без задължително да разкривам връзката, която бих могъл да имам с него… тоест…
— Значи искате — обади се адвокат Гуч — да формулираме един хипотетичен казус.
— Може и така да го наречете. Аз съм обикновен делови човек. Ще бъда максимално кратък. Първо да вземем предполагаемата жена. Да кажем, че тази дама е омъжена неподходящо. В много отношения тя превъзхожда съпруга си. Физически я смятат за красива. По нейните думи тя се е посветила изцяло на литературата — поезия, проза и разни подобни. Съпругът й е обикновен човек, занимава се с бизнес. Домът им не е щастлив, въпреки че той се е опитвал да го направи такъв. Преди известно време един мъж — непознат човек — пристигна в мирното градче, в което те двамата живееха, и се захвана с някакви сделки с недвижими имоти. Тази жена се запозна с него и бе невероятно очарована. Нейното отношение бе така явно, че мъжът почувства, че тази малка общност вече не представлява безопасно място за него и си тръгна. Тя напусна съпруг и дом и го последва. Забрави къщата си, където бе обградена с какви ли не удобства, за да тръгне след този мъж, който й бе вдъхнал такава странна любов. Има ли нещо по-достойно за презрение — завърши той с треперещ глас — от съсипването на един дом заради женската безмерна глупост?
Адвокат Гуч изрази предпазливо мнение, че няма.
— Този мъж, когото тя реши да последва — продължи посетителят, — не е човекът, който ще я направи щастлива. Това е необуздана и глупава самоизмама, която я кара да смята, че ще стане именно така. Съпругът й, независимо от всичките им несъгласия, е единственият способен да се оправи с нейната чувствителна и особена природа. Но за сега тя не го разбира.
— Бихте ли счели един развод за логически обоснован лек в случая, който представяте? — попита адвокат Гуч, който почувства, че разговорът започва твърде много да се отклонява от деловия тон.