— Хиляда и двеста биха ли ви устроили? — попита адвокатът многозначително.
— Петстотин ми е таванът, казвам ви. Май ще трябва да си потърся по-евтин адвокат. — Клиентът си сложи шапката.
— Оттук, моля — подкани го адвокат Гуч, отваряйки вратата, която водеше към коридора.
Джентълменът излезе от апартамента и пое надолу по стълбите, а в това време адвокат Гуч се усмихваше на себе си.
— Господин Джесъп напуска сцената — процеди той и подръпна завития кичур над ухото си. — Сега да се заемем с изоставения съпруг. — И той се отправи към междинния офис, надявайки пътьом делово изражение.
— Разбирам — каза той на клиент номер три, — че вие сте съгласни да платите хиляда долара, ако осъществя или съдействам за връщането на госпожа Билингс в дома й и направя така, че тя да се откаже, заслепена от любов, да преследва мъжа, към когото изпитва такава бурна страст. При тези условия случаят ми се предоставя изцяло. Прав ли съм?
— Напълно — отвърна другият нетърпеливо. — И мога да ви изплатя парите в брой по което и да е време два часа след като съм уведомен.
Адвокат Гуч се изправи в цял ръст. Тънката му фигура сякаш се уголеми. Палците му потърсиха раменните извивки на жилетката. На лицето му бе изписано изражение на съчувствена благост, каквото той неизменно придобиваше при подобни начинания.
— В такъв случай, сър — каза той с любезен тон, — мисля, че мога да ви обещая скорошно избавление от несгодите ви. Имам такова доверие в силата на своите аргументи и умения да убеждавам, в естествените пориви на човешкото сърце към доброто и в силното влияние на съпружеската непоколебима любов. Госпожа Билингс, сър, е тук… в онази стая… — И дългата ръка на адвоката посочи към вратата. — Ще я извикам незабавно. И когато се съюзим в горещите си увещания…
Адвокат Гуч замлъкна, защото клиент номер три бе скочил от стола си, сякаш изхвърлен от стоманена пружина и бе сграбчил чантата си.
— Какво, по дяволите… — възкликна той рязко, — искате да кажете? Онази жена там! Аз си мислех, че съм се отървал от нея преди четиридесет мили.
Той изтича към отворения прозорец, погледна надолу и прехвърли крак през перваза.
— Спрете! — извика адвокат Гуч смаян. — Какво искате да направите? Хайде, елате, господин Билингс, и застанете лице в лице със своята съгрешила, но невинна съпруга.
Нашите обединени усилия не могат да не…
— Билингс! — изрева потресеният клиент. — Ще ти дам аз един Билингс, дърт идиот такъв!
И като се обърна, той запрати побеснял чантата към главата на адвоката. Тя уцели слисания миротворец между очите, вследствие на което той се олюля и отстъпи крачка-две назад. Когато отново му светна пред очите, адвокат Гуч видя, че клиентът му е изчезнал. Той се втурна към прозореца, надвеси се и забеляза изменникът да се надига върху покрива на една барака, където се бе стоварил от прозореца на втория етаж. Без да спира, за да си вземе шапката, той се втурна по оставащите десетина стъпки до алеята, след което с изумителна скорост се понесе към горната й част, докато околните сгради го погълнаха.
Адвокат Гуч прокара трепереща ръка по челото си. Това му бе привичен жест, служещ да избистри мислите му. Може би сега целеше да успокои мястото, където го бе улучила една чанта от много твърда алигаторска кожа.
Чантата лежеше на пода широко отворена, а съдържанието й се бе разпиляло наоколо. Машинално адвокат Гуч се наведе да събере нещата. Първо вдигна една якичка и набитото око на човека на закона с учудване регистрира върху нея инициалите Х. К. Дж. После дойде ред на гребен, четка, сгъната карта и парче сапун. И накрая няколко делови писма, всички до едно адресирани до господин Хенри К. Джесъп.
Адвокат Гуч затвори чантата и я постави на масата. Поколеба се за момент, после си сложи шапката и влезе в антрето, където седеше помощникът му.
— Арчибалд — каза той благо, докато отваряше вратата към коридора, — отивам във Върховния съд. След пет минути можеш да влезеш във вътрешната стая и да уведомиш дамата, която чака там, че… — на това място адвокат Гуч реши да прибегне до просторечие, — че го няма майстора, тъй й кажи.