Въпреки това той още чуваше звука на мотопеда. Светкавично анализира посоката и го откри.
Бе минал по една рампа и бе излязъл от канала на половин пресечка по-нататък, а сега се насочваше към паркинга на Галерията — четириетажния търговски център.
Терминатор меко наклони мотора около няколко по-бавни коли и се приближи.
АТАКА
Ресида, Галерията
17:06ч.
Джон си проби път през претъпканата зала с видеоигри. Наоколо цареше невъобразим хаос от евтини електронни звукови ефекти и светещи екрани, изобразяващи масовото унищожение в миниатюра. Тим се лепна за една игра на „Извънземни“, при която срещна двама приятели. Джон кимна на няколко познати от училище физиономии и застана зад едно момче, което не познаваше, чиито самолети F14 се разбиваха един след друг под ударите на ракетите. Изучаваше закономерностите на нападенията.
Биваше го за това.
Когато и последният самолет избухна и се посипа дъжд от цифрови отломки, а надписът GAME OVER светна на екрана, Джон седна на пулта и пусна жетон. Дръпна лоста и „земята“ бързо се изгуби под него. Челото му се сбърчи и цялото му същество се съсредоточи върху играта. Първата изстреляна ракета го завари неподготвен, но успя да се измъкне на косъм, като се гмурна надолу. Следващата ликвидира с оръдието на крилото.
Играта бе лесна.
Тежкият харли на Терминатор избумтя в подземния паркинг и спря до редица мотори близо до асансьорите. Малката хонда на Джон стоеше гордо до големите тежки машини. Той паркира и изключи двигателя.
Полицай Остин се движеше сред потока от хора. Мястото бе претъпкано със съботни клиенти от всички възрасти. Полицаят оглеждаше едно след друго младите лица и търсеше познатите черти. Приближи се до група момчета близо до пицарията на Пери на втория етаж и им показа снимката. Те само в дигнаха рамене. Погледна човека от вътрешната охрана, който го гледаше с любопитство. Остин прецени възможните ходове и след миг застана до мъжа, като му показа снимката. Помоли го да потърси момчето.
В залата Джон бе погълнат от ожесточената битка. Искаше да подобри предишния най-висок резултат в играта с балистични ракети. Ловко парираше ударите на врага, бойните глави се сипеха като дъжд — три, четири, дори по пет наведнаж. Щракаше с копчетата колкото се може по-бързо, но не успя да се справи. Светът избухна в бял гъбовиден облак.
GAME OVER.
Появи се резултатът му. Бе сред процентите на най-добрите, но бе загубил войната. Отегчен, той се смъкна от стола и потърси друга игра.
Полицай Остин мина покрай стъклото. Очите му се спряха на мястото, на което бе седял Джон…
… точно, когато той стана и се смеси с тълпата.
Полицаят продължи надолу и се изгуби от поглед.
Джон спря при един симулатор на бойни полети и провери в джоба си за жетони. Имаше още много. Качи се в кабината.
Терминатор крачеше сред тълпата като Пол Бъниан7 през гората, и невероятно, в ръцете си държеше продълговата кутия с дългостеблени рози, като изпълнен с надежди младеж, хукнал на среща. Той се движеше целенасочено, знаеше, че целта е близо. Никакви вътрешни сигнали.
По-добре рано…
Остин бе стигнал до края на пешеходната зона. Бе проверил бегло във всички магазини. Нямаше Джон Конър. Върна се, за да направи повторна проверка и огледа магазините — сергия за сандвичи, магазин за обувки, за подаръци, за цигари, за книги, електронни игри, рибен ресторант…
Остин се върна към залата за електронни игри. Десетина деца излязоха отвътре и всяко на висок глас се мъчеше да впечатли останалите. Други влизаха и излизаха непрекъснато. Остин реши да претърси по-внимателно.
Влезе сред олелията от бърборещи и блъскащи се деца.
В отсрещния край на залата Джон стреляше по „Мигове“. Тим се шмугна зад него и го потупа по рамото, мъчейки се да изглежда спокоен, но се справяше само отчасти. В гласа му имаше страх.
— Някакво ченге те търси, пич.
— Добре — каза Джон и вдигна рамене.
— Наистина, скивай!
Джон бе сигурен, че е майтап, но все пак се обърна. Един висок, строен полицай показваше някаква снимка на група деца недалеч. Те я гледаха и се мръщеха. Едното посочи към него.
Адреналинът сякаш блъсна сърцето му и той се сви в симулатора, точно когато полицаят погледна натам. Измъкна се от другата страна и инстинктивно се заизнизва към дъното на залата.