Сякаш започна да избледнява, след като го освети още една кола. Но тя осъзна, че не само той става по-светъл. Цялата стая постепенно се изпълваше със светлина. Помисли, че към тях приближава кола и скочи на крака стиснала пистолета.
След това се успокои.
Идваше денят.
Трябва да съм задрямала, помисли ужасена. Тая проклета машина още стои в съвсем същото положение. Можеше да направи каквото си поиска, докато спя.
Укорите й към нея самата бяха остри. Бе се унесла за миг от изтощение. Но мозъкът й бе така привикнал с опасностите, че ако Терминатор бе помръднал и на сантиметър, щеше да усети. Нямаше да е в състояние да направи кой знае какво, но поне щеше да усети.
Изправи се с мъка на крака и се присви от болката в ръката. Щеше да я боли така със седмици. И вече нямаше къде да я дява. Овладя се и сбута Джон, за да го събуди.
Той отвори очи и видя силуета на майка си, надвесила се над него в предутринния здрач. Усмихна се с детска радост, докато лицето й попадна в светъл лъч и той видя колко изтощена и загрубяла е тя. Усмивката се превърна в сънлива гримаса, когато с монотонен глас, почти като на Терминатор му каза:
— Съмва. Трябва да тръгваме.
Джон и Терминатор отидоха до стария шевролет-пикап, паркиран отзад. Лъчите на слънцето вече се показваха в безоблачното небе над хоризонта. Въздухът бе остър и режещ, вятърът шибаше дрехите и косите им. По земята се гонеха прашни дяволчета. Предстоеше им дълъг и горещ ден.
Шевролетът бе заключен. Терминатор счупи с юмрук стъклото и отвори небрежно вратата. Качиха се и той отново пусна в действие сервоюмрука си, за да разбие пластмасовия обръч около кормилото. След това с едно движение го махна и освободи заключващия механизъм. Когато Джон посегна към сенника, моторът вече работеше. Той го свали и от него изпадна връзка ключове. Ухили се и ги разклати пред очите на Терминатор.
— Започнахме ли вече да се учим, а?
Киборгът не каза нищо, но вътре в него ставаше нещо, което досега не беше ставало. Досега той винаги бе сравнявал новите данни, бе намирал контекстуалното им значение и ги бе записвал в паметта си. Но сега имаше една труднодоловима разлика. Той едва я осъзнаваше. Мястото на ключовете, причината, поради която човек слага на това място резервната връзка, вторичното значение на тази причина, всичко това се смесваше в едно органично цяло, разширено познание, което не приличаше на записване на нови данни — единственото нещо, което бе правил през краткия си живот. Той отново проанализира информацията, използвайки само малка част от мозъка си, защото другата бе заета с управлението на камионетката. Отидоха до бензиновите помпи и напълниха резервоара до горе.
Сара влезе в канцеларията. Бе видяла едно яке, с което да прикрие кръвта по фанелката си. Беше износено, но чисто. Не й беше съвсем по мярка, но при всички случаи бе за предпочитане пред болничните дрехи. Краката й още бяха боси.
Слънцето я заслепи. Толкова време го бе гледала само през мръсни, покрити с решетка прозорци. Толкова време бе минало, откакто за последен път стоя на открито под лъчите му, и усети вятъра в косите си. Искаше да се чувства свободна.
Вместо това се чувстваше опасно уязвима.
Терминатор и Джон докараха пикапа. Тя се качи до сина си и киборгът направи първото си за деня заключение:
— Трябва да се отдалечим максимално от града.
Сара беше съгласна. Познаваше този маршрут на спасението. През годините бе очертала десетина подобни. Погледна точката, където пътят се сливаше с хоризонта, и каза:
— Продължавай на юг.
НЕДЕЛНО ПЪТУВАНЕ
Посока юг
аутобан N 215
9.06.1992 г.
Неделя, 9:46 ч.
Пикапът летеше по пустия, прав участък на магистралата. Терминатор шофираше, а Сара седеше до него. Джон гледаше тиловете им от задната седалка и се удивляваше на това, колко много приличат на семейство, тръгнало на неделна разходка. Сара се наведе и погледна спидометъра.
— Не надвишавай шестдесет и пет. Не можем да си позволим да ни спрат за превишена скорост.
Терминатор отпусна леко педала и отговори:
— Потвърждавам.
— Не, не, не! — сопна се Джон. — Трябва да се научиш да говориш като човек. Никой не дрънка такива роботски глупости, като „потвърждавам“, или тям подобни. Ще кажеш „ня’а проблеми“. Чаткаш ли?
Терминатор кимна и прие информацията, отново по различен начин, сякаш у него се събуждаха призраците на значения и отношения между думите, които не бяха съвсем очевидни.
Сара не слушаше, потънала в мислите си.
Джон продължи да го образова по-нататък, като професор по съвременна разговорна лексика.
— Ако някой ти се фръцка насреща, казваш му: „яж ми гъза“, а ако искаш да го чупиш — „Hasta la vista, baby“8.