Премина малка прашна вихрушка и напълни очите й. Като задържа празните си ръце встрани от тялото, тя предпазливо се приближи до караваната, като се надяваше да не е объркала сметките. От пръв поглед можеше да се предположи, че приятелите й са си отишли и са изоставили това място.
Или го бяха заели други хора. Не чак такива приятели.
— Енрике? Тук ли си? — повика тя и гласът й прозвуча неестествено силно в откритата пустиня.
Зад гърба си чу: ЩРАК, и с едно бързо движение извади пистолета, мушнат в колана зад гърба й. Направи го толкова бързо, че Терминатор закъсня с цели две секунди да извади своя пистолет и да изскочи от колата.
Бяха насочили оръжията си срещу един човек, току-що показал се иззад хеликоптера. Бе прехвърлил четиридесетте, загрубял гватемалец със загоряло лице и дълги мустаци, с каубойски ботуши и бронирана жилетка, под която се виждаше гръдният му кош, почти без никакви косми. В ръцете си държеше автомат Калашников и се целеше право в главата й. Намръщи се и проговори толкова тихо, че тя едва го чу:
— Хубавата плашлива Конър!
Пръстът на Терминатор започна да се свива около спусъка, но Джон го хвана за ръката и поклати глава. Не. Киборгът се поколеба и продължи да гледа. Учеше.
Свирепият израз на Енрике Салседа се разля в широка усмивка. Автоматът се отпусна и той се приближи до Сара с разперени ръце. Придърпа я към себе си и я прегърна силно.
Когато я пусна и отстъпи назад, и двамата се усмихваха.
Салседа говореше бързо на испански, но Сара разбираше:
— Радвам се че те виждам, Конър. Знаех си че ще дойдеш пак някой ден.
Махна на Джон и заговори английски със силен акцент:
— Я, големия Джон! Que pasa?9 Кой е тоз голям приятел?
Джон отговори на много нормален испански:
— Всичко е наред, Енрике. Той е… ъ-ъ… чичо ми Боб. — Обърна се към Терминатор и каза на английски:
— Чичо Боб, това е Енрике.
Киборгът се опита да се усмихне. Все още се нуждаеше от много упражнения. Салседа присви очи. Погледна Сара.
— Х-м. Чичо Боб, а? О̀кей.
След това извика към караваната:
— Йоланда! Ела тук, имаме гости. И донеси малко шибана текила!
Най-напред се показа Франко — слаб младеж, само на осемнадесет години с автоматична пушка в ръце. Следваше го Йоланда — пълната, сбръчкана, но жизнерадостна жена на Салседа. След нея като патета се заклатиха три по-малки деца — Хуанита, хубаво дванадесетгодишно момиче, Джейми, ухилен осемгодишен хлапак и Пако, двегодишно момченце. Йоланда махна на Джон и започна да ги поздравява на испански.
Терминатор спокойно погледна надолу към Джон и попита:
— Чичо Боб?
— Сарита, ти ставаш прочута, знаеш ли? — каза Салседа — Непрекъснато те дават по скапаната телевизия.
Той махна капачката на бутилката и й я предложи. Тя я надигна и пое две яки глътки, след което му я върна с непроменено лице. Дори очите й не се насълзиха.
Пако се доклатушка до крака на Терминатор, хвана го за крачола и го оцапа целия със слюнка. Киборгът гледаше изумен малкото дете. Досега не бе виждал такива малки хора. Веднага претърси паметта си за данни по въпроса. Нямаше много неща. Докато другите разговаряха, той посегна надолу и вдигна детето с огромната си ръка. Започна да го оглежда от различни ъгли и да записва физическите данни. Детето сякаш нямаше нищо против и гледаше безизразното му лице със сериозно изражение.
Терминатор свали Пако на земята. Детето тръгна залитайки и се блъсна в баща си. Той се наведе, вдигна го и го подаде на жена си:
— Мила, вземи Паколито. Благодаря ти, слънце мое.
Салседа пое бутилката от Сара и погълна половината съдържание. Обърна се към „чичо Боб“ и протегна бутилката:
— Глътка?
Терминатор отговори:
— Не, благодаря.
Салседа се обърна отново към Сара:
— Колко ще останете?
— Дойдох да си взема нещата. Ще ми трябват дрехи, храна и една от твоите камионетки.
— Ей, а пломбите от шибаните ми зъби не щеш ли? — изръмжа той, но се смееше.
— Енрике, трябват ми веднага — усмихна се тя чаровно.
Не можеше да й се устои. Между тях никога не бе имало нищо друго, освен взаимно уважение и доверие. Макар че Йоланда бе вече далеч от всякакви представи за красота, тя бе майка на децата му и все още чудесна в леглото. И Салседа знаеше много добре, че ако се опита да направи каквото и да е със Сара, американката вероятно ще му отреже топките и ще ги даде на кокошките.
Тя почти го бе направила с един от по-младите му братовчеди, когато бе при тях последния път.
Сара се обърна към Терминатор и сина си и нареди:
— Вие двамата, за оръжието.