Още три удара съпроводиха появата на втори лиринкс. Крил-Ниш бе застинал, страхуващ се дори да диша. И най-небрежното претърсване бе достатъчно, за да бъде открит. Излязоха още лиринкси. Създанията размениха няколко думи помежду си, сетне се разгърнаха криле. Сред ципести удари първите две същества се издигнаха във въздуха. Носеха нещо между себе си, увиснало в средата на мрежа. Приличаше на дълга кутия.
Летящите лиринкси изчезнаха в мрака. Останалите изчакаха миг, огледаха се и се спуснаха по хълма, отправили се на запад. Всички те носеха обемисти вързопи.
Ниш преброи до петстотин, преди да се размърда. Нямаше как да определи дали към изхода не са се отправили още лиринкси, но трябваше да рискува. Той се промъкна сред канарите, внимателно разопакова мрежата и продължи към стража. Устройството по нищо не се отличаваше от камък. В следващия миг притесненият механик осъзна, че действително има насреща си къс скала — търсеше на погрешното място.
Бързо откри същинския страж. Разгърнал мрежата, Крил-Ниш се приближи на пръсти, с рязко движение я хвърли отгоре му и я притисна надолу. Разбира се, стражът не помръдна. Той дори не беше жив.
Хлар извади малкия предмет от джоба си и го смачка между пръстите си. Разнесе се противна миризма, напомняща развалени яйца. Нещо слузесто се разля по дланта му. Той побърза да блъсне лигавата гнусотия под мрежата и обърса ръка. Но миризмата упорито отказваше да се махне.
Сега какво? Триор бе казала, че ще му даде знак. Крил-Ниш се покатери на една от канарите и се загледа в посоката на невидимия конструкт. Нищо. Той отново слезе. Стражът изглеждаше смален. Ниш се бе загледал в мрежата, чудещ се какво да прави. В следващия момент пръсти се увиха над лакътя му. Сепнат, механикът отчаяно опита да се освободи.
— Аз съм — прошепна Минис. — Защо изчакваш тук? Ела.
— Нали каза, че нямало други лиринкси — изръмжа Крил-Ниш, докато двамата се отправяха обратно към машината.
— Така помислих. Побързай.
След като се качиха, конструктът пое нагоре по хълма и спря сред камъните. Триор подаде на Ниш приспособление, приличащо на изграден от жици шлем.
— Сложи си го.
— Какво е това?
— Нещо, което няма да позволи на мозъчето ти да се изпържи.
Ниш се затрудняваше да определи сериозността на думите й, но мълчаливо посегна и си сложи шлема.
Минис отново слезе и му направи знак да го последва.
— Какво трябва да направя сега?
— Не говори! Хвани от другата страна и повдигни.
Ниш обгърна с ръце края на посочения камък и се напъна. Парчето скала изобщо не тежеше според очакванията му. След отместването под него се разкри тъмен отвор.
— Задръж го отворен.
Малкият конструкт, сега малко по-видим, се придвижи напред. Минис насочи фунията си към входа и направи знак на Триор. Аахимата се изправи, повдигнала някакъв длъгнест прибор над рамото си. Тя го насочи към ямата и го задейства. Приспособлението се обви с кехлибарен блясък, който се стрелна надолу по прохода. Минис отново се допита до рога си и даде знак. Конструктът се доближи до ръба и навлезе в тунела. Двамата го последваха.
Полъх прелетя край тях, понесъл миризмата на стъпкани листа. Мнимата канара се затвори след тях, откъсвайки светлината. За момент ги обгръщаше пълен мрак, сетне от предната част на конструкта се разля светлина. Двамата се качиха в конструкта и машината продължи напред с бавен ход. Скоро се натъкнаха на телата на двама постови.
— Щом можете да убивате лиринксите толкова лесно — каза Ниш, — защо не използвате тези оръжия във войната?
— Не е толкова просто — отвърна видимо пребледнялата Триор. — Последиците ще ме измъчват с дни. Освен това никой друг не може да използва това приспособление.
— Как открихте този вход? — продължи механикът.
— Във всеки случай не и с неспирно плещене. Минис, заеми позиция в бойната кула.
Минис се приближи до задната част на конструкта. Двете тамошни оръжия използваха пружини, за да изстрелват снарядите си. Младият аахим ги зареди.
— Ниш, използвай фунията. Кажи, ако чуеш нещо.
Механикът долови единствено увеличения звук от конструкта. Не се чуваха стъпки. Тунелът пред тях се извиваше, следващ естествените слаби места в скалата, сетне в продължение на няколко минути продължи право напред, а накрая се отправяше рязко надолу, спираловидно. Тук през тавана на прохода се просмукваше вода, която образуваше локви по пода.