Тия лица бяха почнали да се вкочаняват и изсушават, бяха лица на мъртъвци. Знаех, че те са още живи и ще бъдат живи. Рискът в нашата изокамера е сведен до минимум, макар все пак да съществува, но моята викаща тревога нямаше него предвид. Аз бях сигурен, че телата на моите другари ще оживеят, но… ще оживеят ли мозъците им, ще бъдат ли отново нормални след преживяното, ще станат ли отново като моя? А моят мозък беше ли нормален? Не е ли всичко това някаква халюцинация?
Помилвах ледените бузи на Вейо и едва се удържах да не заплача. Сега чак разбрах колко го обичах, колко обичах всичките тези седем спящи мъже! Може би това да е било префасонираният ми страх от самотата, но в тези минути аз го усетих като разкъсваща ме с мъката си обич, която ме задължаваше да се боря с всички средства за тях и тяхната цел.
Не биваше да допускам повече непредпазливости и аз отново се отправих към склада за апаратури да взема оръжие. Щях после да се затворя в главната зала на управлението. Даал сигурно вече е усетил, че двигателите са спрени, че някой следователно не спи на кораба. Ако искаше да го намери, щеше там да го търси, но щеше да го завари въоръжен и охраняван от цяло отделение наежени психороботи. Там щях да изработя и една програма, по която няколко други робота да извършат претърсването на кораба.
Складът за апаратури се намираше наблизо, също така в най-защитената зона на кораба. Влязох вътре и веднага се изпълних с острото чувство за някаква нередност. Нещо необичайно имаше тука, може би нечие присъствие и аз се заковах до вратата така, че Рони не успя да влезе след мене. Сърцето ми напираше да изскочи през дупката, която бях пробил на гърдите си. Почаках, но не възприех никакъв шум, никакво движение. Страхът ли бе това, страхът, който вървеше вече непрекъснато с мене като Рони? Оглеждах внимателно натрупаните покрай стените и по пода апарати, някъде подредени, някъде просто нахвърляни. Сред тях стърчаха един до друг няколко резервни робота, но и те представляваха само безжизнен метал. Вече се готвех отново да си задам въпроса, какво да бъде оръжието, когато изведнъж забелязах, че в склада е светло, без да съм палил осветлението! Някой бе забравил да го изгаси или… се намираше още вътре!
— Рони, пред мен! — прошепнах на психоробота, отмествайки се от вратата, като в същия миг върнах погледа си там, където малко преди това не бях забелязал нищо подозрително.
Какъв е тоя робот? Кой беше го оставил толкова далече от мястото на роботите? Присвих очи, за да изостря зрението си, защото не смеех още да се упътя натам. Беше психоробот, не от класа на Рони, но и от тоя клас ние нямахме резервни. Разчетох името върху прекършения му напред гръб — онова индивидуално като за хората, но задължително двусрично за роботите име. Само след неговото произнасяне, а при личните роботи само след като го произнесе гласът на собственика му, роботът почваше да изпълнява съответните команди. Това беше Коро. В една неестествена за него стойка на неподвижност. Но да! Нали е повреден? Огледах го внимателно от горе до долу и се вцепених. На пода между разкрачените му за опора в това неестествено положение двигателни крайници стърчаха подметките на чифт обувки.
Не зная колко време изтече, докато станах способен да кажа:
— Рони, иди донеси Даал! — заповедта ми не беше правилна, защото той не можеше да се отдели на такова разстояние от мен. Бях принуден сам да го отведа до там, извръщайки глава, да му го посоча. — Вземи го и го отнеси в операционната!
Когато се обърнах, Даал висеше като купчинка провесени дрехи сред шестте ръце на психоробота, който чакаше да тръгна след него.
— Какво е състоянието?
— Мъртъв — отвърна Рони.
— Възстановимо? — запитах го почти без глас.
— Не.
Какъв смисъл имаше да го отнасяме в операционната — в такава диагноза на психоробота не бе възможна грешка. По-добре да си лежи тука, да го видят и другите!
— Остави го на същото място!
Рони го положи пред своя също така мъртъв събрат Коро внимателно, сякаш полагаше бебе Е, да, казах си с известна доза уважение, Даал винаги е бил консеквентен. Не биваше да му хвърлям чак такива обвинения. Точно това трябваше да се очаква: След като изпълни замисъла си, след като се увери, че го е изпълнил… Един поглед ми стигаше да установя, че Рони не се е излъгал в невъзвратимостта на смъртта. Ядреният пистолет лежеше до самия труп. Този ядрен пистолет по-напред бе прострелял психоробота, след като още при идването им тук Даал е повредил по някакъв начин радиовръзката му с Рони. Коро не притежаваше съвършената самозащитна система на психороботите от звезден клас като Рони.