Щурманът Вейо и планетологът Крамер веднага отлетяха, за да търсят подходящо място, а ние се заехме да приберем всички сонди, които бяхме наредили около станцията като предпазен щит. Това беше едно от предварителните им условия. Другото тяхно ултимативно искане — да им съобщим къде се намира нашата цивилизация — ние отхвърлихме. Позовахме се на забраната да съобщаваме местопроизхождението си в такъв стадий на контакт с друга цивилизация. Една малка отстъпка все пак бяхме принудени да направим дори заради собственото си чувство за справедливост, и те се задоволиха с принципното описание на нашата планетна система, с посочване характера, класата и възрастта на нашето Слънце. Разбира се, и тук според законите на дипломацията ние поизлъгахме, а и те, както казваше Вейо, умееха да се правят на ударени или познаваха достатъчно устройството на Галактиката, за да могат от верните данни да съобразят кои са лъжливите и какви биха били истинските.
Крамер и Вейо прекараха на луната четири дни, макар че ние отдавна имахме доста точни знания за нея. През месеците, докато обсаждахме планетата, двамата няколко пъти слизаха на нейния естествен спътник и нашият планетолог бе съставил не само цял куп топографски, сеизмологически, геоложки и какви ли не карти, но и една твърде убедителна теория за неговия произход. Неговият релеф, съставът на повърхностния слой и лъчевите сондажи доказваха, че той е представлявал някога самостоятелна планета. По неизвестни причини тя е била изтласкана от своята орбита и е попаднала в гравитационната примка на своята значително по-голяма съседка. Това е предизвикало страхотни катаклизми и върху двете. Планетата, превърнала се в луна, загубила своята атмосфера, изсмукана като от гигантска вакуумна помпа, за да остане беззащитна под убийствения дъжд на космическата и слънчевата радиация. Рязкото забавяне на околоосното й въртене и загубването почти изцяло на магнитното поле не са позволили на собствените й гравитационни и центробежни сили да задържат равновесната форма на сфероид. Попаднала под силното въздействие на по-голямата си сестра, тая форма не отговаряла вече на новото околоосно въртене, но понеже кората на бившата планета не е била достатъчно еластична, промяната се изразила в гигантски катастрофи, предизвикали най-напред срутването на всички изпъкнали части в областта на бившия й екватор. Изригналата при тия срутвания лава изпълнила дъната на моретата и океаните, чиято вода е била изчезнала заедно с изсмукването на атмосферата.
В едно от тези морета, сега вече огромна равнина, покрита със застинала лава, двамата определиха мястото за бъдещата среща. Главните им съображения бяха през цялото време то да се намира в рамките на дългия лунен ден и да бъде сеизмологически сравнително спокойно, но лунотръси все пак щеше да има, защото луната беше в период на сближение с планетата. Това щеше да рече, че нашите делегати трябваше да водят преговорите под преките лъчи на тяхното слънце, при една температура на нагряване от 117 до над хиляда градуса и максимално корпускулярно облъчване. Надявахме се да изплашим партньорите си, а те веднага се съгласиха с избраното място, което ни потвърди, че не само познават добре своята луна, но и не се боят от тежките й условия. Вече нямаше съмнение, че щяхме да се срещнем с извънредно високоразвити същества, а това отново противоречеше на хипотезата ни за равнището на планетната цивилизация. Според нас, катастрофалното съединяване на двете планети в планета и луна е забавило появата на органичния живот. Приливите и отливите на планетата както в океаните, така и в нейните недра под влиянието на прекалено голямата луна в сравнение със земните трябва да са опустошително огромни, което рязко стеснява площите, където може да възникне и се развие висшият организъм. Но ние се отказахме да си блъскаме повече главите с това противоречие, очаквайки то да ни бъде разкрито от самите обитатели на станцията при размяната на определения обем информация.