— По-добре да тръгвам — каза Шийла. — Няма да ме чакат дълго. — Тя протегна ръка.
Фласуел я пое.
Той задържа ръката й за момент, после разбра, че я е хванал за рамото. Тя не се противопостави, нито пък роботът по бракосъчетанията влезе в стаята. Фласуел изведнъж установи, че Шийла е в прегръдките му. Той я целуна и почувства като че ли в гърдите и главата му едно малко слънце се превърна в свръхнова звезда.
— Оу — произнесе тя с невярващ и прегракнал глас.
Фласуел се поизкашля.
— Шийла, обичам те. Не мога да ти предложа кой знае какъв лукс тук, но ако останеш…
— Е, време ти беше да разбереш, че ме обичаш, глупчо! — зарадва се тя. — Разбира се, че оставам!
Следващите няколко минути бяха възторжени и определено главозамайващи. Най-накрая те бяха прекъснати от гръмките гласове на роботите отвън. Вратата се разтвори рязко и роботът по бракосъчетанията нахлу, следван от Гунга-Сам и два селскостопански робота.
— Истина е! — възкликна роботът по бракосъчетанията. — Невероятно! Никога не съм си представял, че ще доживея този ден, когато робот ще застане срещу робота!
— Какво се е случило? — попита Фласуел.
— Този ваш старши седна отгоре ми — заяви възмутено роботът по бракосъчетанията. — А приятелчетата му ми държаха краката. Аз само се опитвах да вляза в тази стая и да изпълня задълженията си, за които съм упълномощен от правителството и фирма „Обществото на сръндаците“.
— Ах, Гунга-Сам! — каза ухилен Фласуел.
Роботът по бракосъчетанията бързо се приближи до Шийла.
— Повредена ли сте? Някой зъб? Някое късо съединение?
— Мисля, че няма нищо такова — задъхано отвърна Шийла.
Гунга-Сам се обърна към Фласуел.
— Вината е изцяло моя, господарю. Но всеки знае, че Мъжът и Жената имат нужда от усамотение по време на периода на ухажване. Аз просто изпълних онова, което смятах за свое задължение към човешката раса във ваше лице, господин Фласуел, господарю, сахиб.
— Добре си направил, Гунга-Сам — каза Фласуел. — Аз съм ти дълбоко благодарен и… О, Господи!
— Какво има? — учудено го попита Шийла.
Фласуел гледаше през прозореца. Роботите носеха големия сандък към къщата.
— Булката! Моделът за пионери! — възкликна Фласуел. — Какво ще правим сега, скъпа? Аз те бях отказал и официално бях заявил другата. Мислиш ли, че ще можем да развалим договора?
Шийла се засмя.
— Не бой се. В този сандък няма булка, модел за пионери. Твоята заявка бе отказана още щом я изпрати.
— Така ли?
— Разбира се — Тя погледна засрамено надолу. — Сигурно ще ми се разсърдиш заради това, което направих…
— Няма — обеща й той. — Кажи какво си направила?
— Ами знаеш ли, във фирмата имат снимките на мъжете, които работят като пионери на граничните планети, така че булките да могат да видят какво всъщност получават. Има възможност за избор… За момичетата де… И аз се въртях там толкова дълго, понеже все не можех да получа преквалификация от ултра делукс, така че… Ами сприятелих се с шефа на отдела за заявки. И — тя се изчерви и изрече бързо: — И се самоизпратих тук.
— Ами пашата на Срай…
— Измислих си го.
— Но защо? — объркано я попита Фласуел. — Ти си толкова красива…
— И затова всеки очаква да бъда играчка за някой разглезен, тъп идиот — довърши тя разгорещено. — Аз не искам! Искам да бъда съпруга! И съм толкова добра, колкото всяка друга дебеланка.
— По-добра си!
— Аз мога да готвя, да лекувам роботи и да бъда практична, нали? Не го ли доказах?
— Разбира се, скъпа.
Тя се разплака.
— Ама никой не искаше да ми повярва и затова трябваше да те измамя, за да остана достатъчно дълго, за да… За да се влюбиш в мен.
— Което и направих — каза той и й изтри очите. — Всичко се получи чудесно. Грешката се оказа страхотен късмет.
По лицето на Гунга-Сам се получи нещо, което много приличаше на изчервяване.
— Да не би да искаш да кажеш, че не е било грешка? — възкликна към него Фласуел.
— Ами, господарю, господин Фласуел, ефенди… Знае се, че Мъжът има нужда от привлекателна Жена. Моделът за пионери ни се стори малко суров, пък и мемсахиб Шийла е дъщеря на приятел на моя предишен господар. Така че аз си позволих свободата да изпратя поръчката направо на нея. Тя накара своя приятел в отдела по поръчките да й покаже вашата снимка и да я изпрати тук. Надявам се, че не сте недоволен от скромния си слуга, задето не ви се е подчинил.
— Е, проклет да съм! — Фласуел най-после разбра. — Както винаги съм казвал… Вие, роботите, разбирате Човека по-добре от когото и да било. — Той се обърна към Шийла. — Ами какво има тогава в този сандък?