Джером го погледна и погледите им се кръстосаха по обичайния начин. Бях виждала сцената безброй пъти, но като се замисля, никога досега не ги бях виждала така ядосани един на друг.
— Навремето може и да е означавал това — призна накрая Джером, като бавно издиша в усилието си да се успокои. — Но вече не. Както казах, сега не означава нищо. Архаична драсканица. Очарователен, но лишен от сила знак, в който вече никой не вярва.
— Тогава защо въобще някой го използва? — зачудих се на глас аз. — Да не би отново да е проява на странното чувство за хумор на нефилима?
— Нещо подобно. Да ми напомня пред какво сме изправени, сякаш бих могъл да забравя.
Джером взе чашата си с мартини и я пресуши на една глътка. Той внезапно доби уморен вид, въздъхна и погледна към Картър:
— Ако искаш, можеш да им кажеш за останалите.
При тази отстъпчивост на лицето на ангела се изписа кротка изненада. Той погледна към обезобразената стена.
— Този символ е вторият в поредица от три. Първият е за обявяване на война и е начин да сплашиш психически противника с това какво го чака. Изглежда като този, но без диагонала. Последният символ означава победа, има два диагонала и се поставя, след като врагът е разгромен.
Проследих погледа му.
— Почакай… ако този е вторият, това означава ли, че вече някъде сте видели първия?
Джером излезе от стаята и когато секунда по-късно се върна, ми подаде лист хартия.
— Не си единствената, която получава любовни бележки, Джорджи.
Разгънах я. Хартията беше същата като на моите бележки. Върху нея с плътно черно мастило бе изрисувано копие на символа от стената на Джером, но без диагонала. Първият символ, обявяването на война, според Картър.
— Кога я получи?
— Точно преди Дуейн да умре.
Върнах се седмици назад.
— Ето защо не ме притисна прекалено силно, когато той умря. Вече си имал ясна представа кой е отговорен.
Вместо отговор, демонът сви рамене.
— Само за секунда — възкликна Коди, който дойде да надникне през рамото ми към бележката. — Ако това тук е предупреждение… искаш да кажеш, че всичко, което се случи — Дуейн, Хло, Лусинда и Джорджина, е било част от психическото сплашване? — Вампирът още повече се смая, когато никой от висшите безсмъртни не му отговори. — Каква ще е „същинската фаза“? Имам предвид, че той вече е нападнал или убил четирима безсмъртни.
— Четирима низши безсмъртни — вметнах аз, внезапно проумяла и загледах последователно ту Джером, ту Картър. — Нали?
Ангелът ми се усмихна едва-едва.
— Правилно. Вие, сладури, сте само упражнение преди големия удар. — Той хвърли още един поглед към Джером.
— Престани! — рязко каза демонът. — Не аз съм мишената.
— Не си ли? Никой не е изрисувал със спрей моята стена.
— Никой не знае къде живееш.
— Твоят адрес също не е поместен в „Жълти страници“, но имаш знак на стената.
— Никой не може да ме докосне.
— Не знаеш…
— Зная и ти също го знаеш. Няма абсолютно никакъв начин той да е по-силен от мен.
— В крайна сметка имаме нужда от помощ. Обади се на Нанет.
— О, да! — иронично се засмя Джером. — Никой няма да усети, че съм я извикал от Портланд. Имаш ли представа, че ще е като вдигане на червен флаг? Всички ще забележат, ще започнат да задават въпроси…
— И какво от това? Голяма работа!
— Лесно ти е да го кажеш. Пък и какво ли знаеш за…
— Моля те. Знам достатъчно, за да съм наясно, че ставаш направо параноичен относно…
Всеки нападаше или се защитаваше от другия; Джером непреклонно отричаше да има какъвто и да било проблем, а Картър настояваше, че трябва да се вземат необходимите предпазни мерки. Както отбелязах по-рано, никога преди не ги бях виждала в толкова явно противоречие. Сцената не ми хареса, особено когато гласовете им започнаха да се извисяват. Не исках да съм наоколо, ако се стигнеше до вихрушки или демонстрация на сила; вече бях видяла прекалено много от мощта им през последните няколко седмици. Бавно се запромъквах заднишком от дневната към близкия коридор. Усетил настроението ми, Коди ме последва.
— Мразя, когато мама и татко се карат — изкоментирах, щом се оттеглихме от божествената свада и затърсихме по-сигурно място.
Като надничах през вратите, зърнах баня, спалня и стая за гости, обаче някак не можех да си представя, че демонът приютява особено много гости с преспиване.