— Какво? Какво стана с другия?
— Той избяга.
Той. Сега вече сълзите ми се изляха, без да мога да ги контролирам. Ще замина, заради теб.
— Как?
Картър сложи ръка върху челото на Сет, сякаш за да провери жизнените му показатели, и после отново се обърна към мен:
— Наистина стана бързо. Той се маскира и в суматохата се измъкна невидим, докато ние се занимавахме с другия. Честно казано… — Ангелът погледна към затворената входна врата, а после към Хю и мен.
— Какво? Прошепнах.
— Не съм съвсем… убеден… дали пък Джером не му позволи да избяга. Не очакваше да са двама. Аз също, макар че като си помисля, би трябвало. След като убихме първия… — Картър вдигна рамене. — Не знам. Трудно е да се каже какво стана.
— Той ще се върне! — осъзнах аз и при мисълта за бягството на Роман страхът и облекчението странно се смесиха. — Един ден ще се върне и ще бъде озлобен срещу мен.
— Не мисля, че ще има такъв проблем — отбеляза ангелът.
Той внимателно вдигна Сет и отиде до преобърнатия диван. Миг по-късно, без никой да го докосва, застана на мястото си. Картър положи Сет върху него и продължи:
— Той, другият нефилим, понесе истинско поражение. Наистина болезнен разгром. Не мога да повярвам, че му стигнаха силите да се скрие от нас. Все още очаквам да го усетя във всеки един момент. Ако е умен, точно сега ще бяга бързо и надалече от нас, излизайки извън обсега ни; извън обсега, на който и да е безсмъртен, за да може да отпусне защитното си поле и да си почине.
— После какво? — попита Хю.
— Той е зле. Ще му е нужно много време, за да се възстанови. А когато това стане, ще знае, че не разполага с подкрепа за ново завръщане тук.
— Но той все пак би могъл да ме ликвидира — казах аз и потръпнах при спомена за насочената срещу мен ярост на Роман. Трудно бе да се повярва, че преди по-малко от двайсет и четири часа лежахме плътно прегърнати и се носехме във вихъра на страстта.
— Би могъл — съгласи се Картър. — Но не би могъл да убие мен или Джером. Със сигурност не би могъл да се справи и с двама ни. В крайна сметка, това бе решаващото. Не го бяха очаквали. Ние двамата — заедно в един отбор. Това ще го накара да се замисли дали пак да се развихри тук, макар че ти самата не представляваш заплаха за него.
Това изказване ни най-малко не ми се стори успокоително. Помислих си за Роман — страстен и непокорен, винаги готов да отбележи точка срещу системата, търсещ отмъщение. Аз го бях излъгала; засвидетелствах му любовта си, а после го предадох, в резултат на което плановете му и сестра му бяха унищожени. Благодаря на Бога, че имам сестра. Тя е единственото, което имам; единственото постоянно нещо в живота ми.
Може би нямаше да дойде скоро, както бе предположил Картър, но нямаше да чака дълго. Сигурна бях.
— Той ще се върне — прошепнах, повече на себе си. — Някой ден ще се върне.
Картър ми хвърли решителен поглед:
— Тогава ще се справим с него.
Входната ми врата се отвори и влезе Джером. Изглеждаше чист и спретнат, и въобще не личеше, че току-що е участвал в апокалиптична битка със собствените си потомци.
— Свърши ли си работата? — попита Картър.
— Да — демона бързо огледа Сет. — Жив ли е?
— Да.
Очите на ангела и демона се срещнаха и между тях настъпи напрегнат миг на осезаема тишина.
— Колко неочаквано — промърмори Джером. — Бих се заклел, че е мъртъв. Е, всеки ден стават чудеса. Смятам, че ще се наложи да го заличим.
Изправих се.
— За какво говориш?
— Хубаво е, че отново си сред нас, Джорджи. Между другото, изглеждаш очарователна.
Изгледах го кръвнишки, разгневена от шегата му, тъй като съзнавах, че точно сега чарът ми идваше от енергията на Сет.
— Какво означава, че трябва „да го заличиш“?
— А ти какво си мислиш? Не можем да го пуснем след всичко, което е видял. Ще понамаля малко привързаността му към теб, докато съм в ума му. Сет е пречка за теб.
— Какво? Не! Не можеш да го направиш.
Джером въздъхна и доби вид на човек, който е страдал дълго и мъчително.
— Джорджина, имаш ли представа какво е преживял? Трябва да го заличим. Не можем да му позволим да знае за нас.
— Колко от мен ще му вземеш?
В главата ми като скъпоценности заблещукаха частици от спомените на Сет, а сега вече и мои спомени.
— Достатъчно, за да си мисли, че те е познавал само бегло. А ти през последните няколко седмици беше много по-небрежна към работата си от обичайното.