Помислих си, че това едва ли бе по вина на Сет. А и Роман бе допринесъл.
— И двамата ще се справяте много по-добре, ако той насочи чувствата си към някоя смъртна жена.
Не искаш ли да се откроиш? Подигравателният въпрос на Картър, зададен сякаш преди цяла вечност, тихичко прозвуча в главата ми.
— Не е необходимо да го правиш. Не е необходимо да ме заличаваш заедно с останалото.
— Щом като веднъж вече съм в спомените му, по-добре да залича и теб. Няма начин той просто да продължи живота си както обикновено, след като е видял жителите на небесните селения. Дори и ти трябва да се съгласиш с това.
Някои смъртни, като Ерик, знаят за нас — заспорих аз. — Ерик знае, но го пази за себе си.
Внезапно осъзнах, че Ерик бе запазил за себе си и тайната на Хелена. След години работа с нея бе разбрал, но така и не ми разкри истината, а само ми подхвърляше незначителни улики.
— Ерик е специален случай. Той има дарба. Обикновен смъртен като този тук не би понесъл подобно нещо. — Джером се приближи до дивана, безстрастно гледайки Сет. — Така е по-добре.
— Не, моля те! — извиках аз, изтичах до Джером и го задърпах за ръкава. — Моля те, недей!
Архидемонът се обърна към мен. Тъмните му очи бяха студени и шокирани, че се бях осмелила да го сграбча така. Тогава, свита под погледа му, разбрах, че нещо в нашата мила, снизходителна връзка се бе променило завинаги — нещо малко, но въпреки това важно. Не зная какво предизвика промяната. Може би Сет. Може би Роман. А може би — нещо съвсем различно. Всичко, което знаех, бе, че се случи.
— Моля те — умолявах го аз, без да обръщам внимание колко отчаяно звучах. — Моля те, недей! Не ме отнемай от него… Не ме заличавай в главата му. Ще направя всичко, което пожелаеш! Каквото и да е то.
Избърсах с длан очите си, опитвайки се да изглеждам спокойна и овладяна, но знаех, че се провалям.
Джером съвсем леко повдигна вежда — единственият намек, че бях събудила интереса му. Изразът „сключвам сделка с дявола“ не се е появил току-така; малко демони биха успели да устоят на сделка.
— И какво, вероятно би могла да ми предложиш? Сексът подейства само при сина ми, така че дори не си и помисляй да опитваш.
— Да — съгласих се и гласът ми стана по-силен, щом се сетих. — При него подейства. Действа на всички мъже. Аз съм добра, Джером. По-добра отколкото си мислиш. Защо според теб съм единствената сукуба в този град? Защото съм една от най-добрите. Преди да бъда обзета от паника… или, не знам… каквото и да е това настроение, в което съм изпаднала сега, можех да имам всеки мъж, когото си пожелая. И не става въпрос само за тяхната сила и жизнена енергия. Можех да ги манипулирам. Да ги накарам да направят всичко, което пожелая, да ги уговарям за грехове, за каквито, преди да ме срещнат, никога не са и сънували. А после да ги направят. Да ги направят и да им хареса.
— Продължавай.
Поех си дълбоко дъх:
— До гуша ти е дошло от „тази измет“ и то през цялото време, нали така? Била съм небрежна? Е, мога да променя това. Мога да вдигна реномето ти много по-високо, отколкото някога си мечтал. Правила съм го и преди. Всичко, което трябва да направиш, е да пуснеш Сет. Позволи му да запази спомените си непокътнати. Всичките.
Джером ме изгледа за момент, умът му работеше.
— Цялото реноме на света няма да ми помогне, ако той обикаля наоколо и бръщолеви глупости какво е видял.
— Първо ще проверим дали може да го понесе. Щом се възстанови и се събуди, ще поговоря с него. Ако стане ясно, че няма да успее да се справи с всичко това… Добре, тогава ще можеш да изтриеш спомените му.
— Кой ще прецени дали може да се справи или не?
Поколебах се, не ми се искаше да оставя това решение в ръцете на демона.
— Картър. Картър може да прецени дали някой казва истината — погледнах ангела. — Ще разбереш дали всичко е наред, нали? Дали за него е добре… да знае за нас?
Картър ми хвърли странен поглед, който не успях да разбера.
— Да — съгласи се накрая.
— А ти? — попита Джером — Ще спазиш ли обещанието си, ако Картър реши, че Сет е опасен?
Това беше жестоко. Имах чувството, че Джером няма да се пазари за това, но бях готова да рискувам, толкова сигурна бях в способността на Сет да се справи със знанието за безсмъртните. Понечих да се съглася, когато с периферното си зрение мярнах как Хю клати глава. Той намръщено почукваше часовника си и устните му безмълвно изричаха нещо, което отначало не разбрах.