Преди който и да е от нас да смели този двусмислен коментар, зад Сет се появи Дъг, облечен повече като член на гръндж група, отколкото като помощник-управител.
— Хайде, няма ли да започваме? Върнах се специално за урока, Кинкейд. По-добре да ме убедиш, че си е струвало. Здравей, Коди.
— Здравей, Дъг.
— Здравей, Сет.
— Здравей, Дъг.
Простенах:
— Добре, да започваме.
Всички тръгнахме към кафенето, където масите бяха разместени, за да се отвори място. По пътя представих Коди на Сет. Те си стиснаха ръцете и младият вампир многозначително ме погледна, щом се досети кой трябва да е Сет.
— Сигурен ли си, че няма да танцуваш? — попитах писателя, все още озадачена от упорството му.
— Да. Просто не съм в настроение.
— Е, след гадния ден, който имах, аз също не съм в настроение да ръководя купона, но всички се справяме. Нали разбираш, слагаме си „щастливото лице“ и започваме.
Сет ме погледна така, сякаш не ме беше разбрал, и само смутено ми се усмихна. Секунда по-късно усмивката му угасна:
— Каза, че си получили имейла… той… ти…
— Всичко е наред, забрави. — Странните му социални навици може и да не се сработваха с моите, но ми беше непоносимо да виждам, че все още се тревожи за снощи. — Честно.
Потупах го по ръката, отправих му усмивката на Елена от Троя и насочих вниманието си към горния етаж.
По-голямата част от персонала, който днес беше работил, обикаляше наоколо заедно с няколкото души като Дъг, които сега бяха дошли. Сред тях чакаха Уорън и съпругата му, а също и Роман. Щом ме видя, той се приближи с усмивка, а аз усетих, че ме обхваща лека вълна на желание, която нямаше нищо общо с глада ми на сукуба. Както винаги изглеждаше добре, носеше свободни черни панталони и патешко жълта риза, която проблясваше като очите му.
— Групова среща?
— За моя сигурност. Винаги съм смятала, че е добре да имам под ръка дузина компаньони.
— С тази рокля ще ти трябват повече от дузина — предупреди ме той с тих глас, а очите му ме изпиваха от главата до петите.
Изчервих се и се отдалечих на няколко крачки от него:
— Ще се наложи да изчакаш реда си като всички останали.
Отдръпвайки се от него случайно срещнах погледа на Сет.
Явно, той беше чул краткия разговор. Лицето ми стана още по-червено и аз се измъкнах от двамата към центъра на помещението с Коди под ръка.
Сложих си „щастливото лице“, изключих от съзнанието си тежкия ден и се ухилих на колегите си, които ни наобиколиха с насърчения и радостни възгласи.
— Е, банда, да започваме. Дъг бърза и иска да свършим колкото е възможно по-скоро. Ясно ми е, че това е напълно обичайно за него в много отношения — особено романтичните.
Това предизвика подсвирквания откъм тълпата, както и нецензурен жест от страна на Дъг.
Представих отново Коди, който, за разлика от мен се чувстваше неудобно от толкова внимание, и започнах да разпределям групата. Както обикновено, имаше повече жени, отколкото мъже, и всичките с разнородни умения. Разпределих двойките, като специално сложих по-умелите жени с други жени, за да съм сигурна, че могат да изпълнят мъжката част от упражненията и по-късно без усилия да наваксат. Нямах такова доверие към всекиго; някои все още се затрудняваха да следват ритъма. Затова започнах урока с преговор от миналия път, включих музиката и накарах всички да упражнят основните стъпки. С Коди наблюдавахме и помагахме с кратки коментари и напътствия. Напрежението ми от дългия ден полека спадна, докато работех с хората. Обичах суинга, влюбих се в него още когато се появи за първи път в началото на Двайсетте и бях въодушевена от връщането му на мода напоследък. Знаех, че отново ще излезе от мода, и поради това исках да предам знанията си на другите.
Тъй като не знаех какъв танцьор е Роман, го разпределих с Пейдж — доста добра танцьорка. След като ги наблюдавах около минута, поклатих глава и се приближих.
— Ти си мошеник — скастрих го. — Правеше се на нервен заради танците, а всъщност си професионалист.
— Танцувал съм няколко пъти — скромно призна той, като я завъртя по начин, който още не им бях показвала.
— Стига, разделям ви. Уменията ви са необходими другаде.
— О, хайде — примоли се Пейдж, — нека да го задържа. Време е тук да се появи мъж, който знае какво прави.
Роман ме изгледа:
— Тя го каза, не аз.