Завъртях очи и им избрах нови партньори. Останах доволна от уменията на групата като цяло и бях убедена, че няма да се подобрят повече. Затова реших да продължим нататък и с Коди показахме движенията на краката в линдихопа. Не беше изненадващо, че скоро настана хаос. По-добрите в групата веднага схванаха движенията; тези, които преди се бяха старали, продължиха да се стараят, а другите, които се бяха справили добре само с основните стъпки, сега съвсем се объркаха.
С Коди се движехме сред танцьорите, контролирахме и поправяхме, предлагахме мъдри съвети:
— Увеличи напрежението в китката, Бет, но не прекалено, за да не се нараниш.
— Проклятие, брой! Брой! Ритъмът си е същият.
— Следи партньорката си… не я изпускай от поглед.
Ролята ми на учителка ме изтощаваше, но я обичах. Кого ли го беше грижа за ловците на вампири и вечната битка между доброто и злото?
Видях Сет да седи отстрани, точно както се бе зарекъл.
— Хей, воайоре, все още ли искаш само да гледаш? — казах, развълнувана и останала без дъх от тичането из импровизирания дансинг.
Той поклати глава и докато ме наблюдаваше, на устните му заигра лека усмивка:
— Има много за гледане.
Той стана от стола си, някак интимно се наведе напред и аз потръпнах, когато вдигна презрамката на роклята, която се беше плъзнала надолу от рамото ми.
— Ето — каза той, — идеално.
От докосването му кожата ми настръхна, пръстите му бяха топли и нежни. За секунда на лицето му се изписа изражение, което не бях виждала преди. То го направи да изглежда по-малко като разсеяния писател, когото познавах, и повече като… мъж. Възхитен. Внимателен. Може би дори хищен. Изражението изчезна толкова бързо, колкото бе дошло, но аз все още се чувствах объркана.
— Дръж под око тази презрамка — кротко ме предупреди Сет. — Трябва да го накараш да поработи за нея.
Сет леко кимна към танцьорите и проследявайки движението му, видях Роман, който въвеждаше в сложните стъпки една от сервитьорките. За момент се възхитих на грациозните движения на Роман, преди отново да се обърна към Сет:
— Не е трудно. Мога да те науча — и протегнах ръка.
Изглеждаше, че ще се съгласи, но в последния момент поклати глава:
— Ще изглеждам като глупак.
— О, да, а да седиш сам тук, когато всички останали танцуват и не ни достигат мъже, въобще не те прави да изглеждаш като глупак.
Той меко се засмя:
— Може би.
Когато не последва друго обяснение, вдигнах рамене, върнах се на дансинга, и продължих с наставленията си. С Коди добавихме две нови тънкости, настояхме за още упражнения и накрая застанахме отстрани, възхищавайки се на нашите ученици.
— Смяташ ли, че са готови за „Муун дене“? — попита ме той.
„Муун дене Лаундж“ беше танцов клуб, който веднъж месечно беше домакин на танцови суинг нощи. Смятахме, че ако тази група участва там, ще е голямо постижение, също като дипломирането.
— Мисля, че след още един урок можем да ги изведем пред публика.
Една ръка ме хвана през кръста и ме дръпна на дансинга. Бързо налучках ритъма и влязох в крак с Роман, който ме увлече в сложно завъртане. Няколко души около нас спряха, за да гледат.
— Мой ред е да бъда любимецът на учителката — смъмри ме той. — През цялата вечер почти не те видях. Не мисля, че това се брои за среща.
Оставих го уверено да ме води, любопитна да разбера колко добър е всъщност.
— Ти винаги променяш желанията си — оплаках се аз. — Първо искаше просто да излезем, сега казваш, че искаш да останеш насаме с мен. Трябва да уточниш желанието си и да се придържаш към него. Бъди по-точен.
— Разбирам. Никой не ми беше казал за това. — Той ме наведе назад и аз го последвах, спечелвайки си одобрителен поглед от него. — Жалко, че няма Наръчник за Джорджина Кинкейд, който да ми помогне за в бъдеще да избягвам такова объркващо поведение.
— Продаваме ги на долния етаж.
— Така ли? — Започна да импровизира със стъпките и аз се насладих на предизвикателството да ги отгатвам. — Има ли страница как да бъде ухажвана сладката Джорджина?
— Страница? Има цяла глава.
— Предполагам, че е задължително четиво.
— Определено. Благодаря ти за комплекта бои.
— Очаквам следващия път, когато дойда, да го видя на стената ти.
— С онзи ужасен стереотип за Коренния американец? Следващия път, когато го видиш, ще бъде в списъка на някоя правозащитна организация.