— Не е възможно да е бил смъртен. Не и според начина, по който Хю описа атаката.
— Да, но никой безсмъртен не би могъл да убие Дуейн. Вече ти го казах.
— Никой низш безсмъртен — изтъкнах аз. — Но някой от по-висшите…
Питър се засмя:
— О-хо, яко преувеличаваш. Смяташ, че наоколо има отмъстителен демон?
— Такъв със сигурност би могъл.
— Да, но няма мотив.
— Не е необх…
Внезапно ме заля странно усещане — сребристо, мило и звънливо. Напомняше ми за аромата на люляк и звъна на малки камбанки. Остро изгледах останалите.
— Какво… — започна Коди, но Питър вече беше тръгнал към вратата.
Сигналът, който усетихме, в някои отношения наподобяваше този на Картър, но беше по-лек, по-сладък и не толкова мощен. Ангел пазител.
Питър отвори вратата. Там важно стоеше Лусинда, стиснала в ръце една книга.
Едва не се задавих. Можеше да се очаква. Като цяло не общувах много с ангелите от района. Картър правеше изключение заради връзката си с Джером. Все пак знаех кои са местните, познавах и Лусинда. Тя не беше истински ангел като Картър. Пазителите бяха повече като райската противоположност на Хю — бивши смъртни, които изпълняват поръчки и завинаги са на служба.
Не се съмнявах, че Лусинда всекидневно върши всякакви добри дела. Вероятно работеше в кухня за бедни и четеше на сираци през свободното си време. Когато обаче беше край нас, тя се превръщаше в превзета малка кучка. Питър споделяше моето усещане.
— Да? — хладно попита той.
— Здравей, Питър. Днес косата ти е много… интересна — дипломатично отбеляза тя, без да помръдне от вратата. — Може ли да вляза?
Питър се намръщи от коментара й за косата му, но обноските му на домакин бяха прекалено добре развити, за да не я покани вътре. Може и да ме подиграваше заради човешките ми хобита, но този вампир имаше свръхчувство за собственост и етикет, граничещо с маниакално разстройство.
Тя отривисто влезе, благопристойна в карираната си, дълга до глезените пола и плътно прилепващото към врата бие на пуловера й. Късата й руса коса бе оформена в перфектна прическа.
Аз представлявах коренно различна гледка. С дълбокото си деколте, ултра впитите дънки и високите токчета стил „изпукай ме“ се чувствах, сякаш бих могла да легна на пода и да разтворя крака. Сериозният поглед, който ми хвърли, ясно внушаваше, че и тя си бе помислила същото.
— Очарована съм да те видя отново — тонът й беше официален и решителен. — Тук съм, за да ти предам нещо от господин Картър.
— Господни Картър? — попита Коди. — Това фамилното му име ли е? Винаги съм мислел, че е първото.
— Смятам, че той има само едно име — отбелязал аз. — Като Шер или Мадона.
Лусинда не отговори на нашите подмятания. Вместо това ми подаде една книга. „Мъжете са от Марс, жените — от Венера. Класическо ръководство за разбиране на противоположния пол.“
— Какво, по дяволите, е това? — възкликна Питър. — Май я показаха в едно токшоу.
Внезапно се сетих как на излизане от болницата Картър твърдеше, че има книга, която би ми помогнала за Сет. Незаинтересовано я метнах на плота.
— Шибаното чувство за хумор на Картър в действие.
Лусинда почервеня до наситено мораво.
— Как може толкова безгрижно да използваш такъв език? Говориш, сякаш… сякаш си в съблекалня.
Погладих деколтираната си блуза без ръкави:
— Няма начин. Никога не бих носила това в съблекалня.
— Да, дори не е в училищните цветове — каза Питър.
Не можах да устоя да не се пошегувам с ангела.
— Ако бях в съблекалня, вероятно щях да нося къса мажоретска поличка. При това без бельо.
Питър продължи да отиграва:
— И щеше да пуснеш от ония въздишки, нали? С ръце, подпрени на стената с душовете, и издаден задник?
— Типично за мен — съгласих се аз. — Винаги готова да поема някого от отбора.
Дори Коди се изчерви от безсрамието ни. Лусинда вече беше станала пурпурна.
— Вие… вие нямате чувство за приличие. Въобще никакво.
— Няма значение — казах й. — Щом отидеш в местния клуб или където и да висят останалите от хората ви, вероятно през цялото време носиш по-късичка версия на тази пола. Плюс чорапи до коленете. Хващам се на бас, че другите ангели наистина си падат по момичета с вид на ученички.
Ако Лусинда ми беше приятелка, подобен коментар само би ескалирал в още повече сарказъм и подигравателни забележки. Обаче ангелът пазител просто се наежи и предпочете да демонстрира превъзходството на собствените си морални принципи.