— Ние — обяви тя — не се държим един с друг по такъв непристоен начин. Ние спазваме приличие. Ние се отнасяме един към друг с уважение. Ние не се нападаме един друг.
Последното беше съпроводено от кратък поглед към мен.
— Какво искаш да кажеш?
Тя отметна косата си, колкото и малко да беше.
— О, мисля, че знаеш. Вече чухме за малкия ти изблик на насилие. Първо онзи вампир, после — импът. Вече нищо, свързано с теб, не ме изненадва.
Сега моето лице почервеня.
— Това са глупости! Отдавна съм извън подозрение заради историята с Дуейн. А Хю… глупаво е. Той ми е приятел.
— Какво ли означава приятелството за себеподобните ти? Той е също толкова лош. Доколкото чух, доста се забавлява докато разказва на всеки, който иска да узнае, за преобразяването ти с крила и камшик. И между другото, ако нямаш нищо против, това е най-голямото падение, за което някога съм чувала. Дори и за една сукуба. — Тя погледна към книгата, която бях метнала на плота. — Ще кажа на господин Картър, че си получила книгата.
В този момент тя елегантно се обърна и излезе, затваряйки вратата след себе си.
— Лицемерна кучка! — възнегодувах аз. — И въобще колко души знаят за преобразяването ми като демонична изкусителка?
— Забрави я — каза Питър. — Тя е никоя. И е ангел. Никога не се знае какво ще направят.
Намусих се. И тогава ме осени. Не можех да повярвам, че не се бях сетила за това преди. Може би Лусинда заслужаваше повече признателност.
— Това е!
— Кое? — смутолеви Коди с уста, пълна с полуизстинала пица.
— Някой ангел е убил Дуейн и е нападнал Хю. Страхотно. Беше прав, като каза, че демон не би имал причина да се обърне срещу нас. Но ангел? Защо не? Имам предвид истински ангел, не пазител като Лусинда.
Питър поклати глава:
— Един ангел би могъл да направи подобно нещо, но би било прекалено дребнаво. Великата вселенска битка на доброто срещу злото е по-голяма от нашите индивидуални боричкания и ти го знаеш. Да изваждаш от строя един по един агентите на злото би било разхищение на ресурси.
— А ако е ангел отцепник? — отбеляза Коди. — Някой, който не спазва правилата на играта?
Двамата с Питър изненадано се обърнахме към младия вампир. Тази вечер той повече или по-малко бе избягвал да се включва в разсъжденията ни.
— Няма такова нещо — отвърна наставникът му — или има, Джорджина?
Усетих, че очите на двамата вампири са вперени в мен в очакване на отговор.
— Джером казва, че няма лоши ангели. Веднъж станали лоши, те вече не са ангели, а стават демони.
— Добре, това обезсмисля теорията ти. Ангел, който е направил нещо лошо, ще падне и повече няма да бъде ангел, а Джером ще научи за него.
Намръщих се, все още заинтригувана, че Коди употреби думата „отцепник“, а не „паднал“.
— Може би греховете на ангелите са като греховете на хората… невинаги са „лоши“, ако човекът си мисли, че прави нещо „за добро“. Той все още не е преминал към другата страна.
Всички го обмислихме за момент. Хората постоянно действат водени от заблудата, че наистина има точен кодекс от правила кое е грях и кое — не. Правила, които някой може да наруши дори без да го осъзнава. В действителност повечето хора знаят кога грешат. Чувстват го. Грехът е повече субективно, отколкото обективно понятие. По времето на пуританите развращаването на душите не е било проблем за една сукуба, тъй като за тогавашните мъже почти всичко, свързано със секс и удоволствие, е било греховно. В наши дни повечето хора не смятат за греховен предбрачния секс, оттам — няма и грях. С годините сукубите са принудени да стават все по-изобретателни, ако искат да получат дозата си енергия и да покварят някоя душа.
Все пак по тази логика бе възможно някой ангел отцепник, който вярва, че прави добро, да не е извършил нищо греховно. Ако деянието не беше грях, нямаше да има и падение. Или щеше да има? Цялата концепция беше объркваща за ума и очевидно Питър си помисли същото.
— Каква е разликата? Какво подтиква един ангел към падение? Тук до голяма степен се сблъскваме с концептуален въпрос.
Щях да се съглася, но се сетих за нещо друго:
— Бележката.