— Искаш ли да се видим преди това?
— Не трябва да го правим.
Думите ми се сториха дълги и провлачени. Роман се наведе и ме целуна по ухото.
— Ще бъда в апартамента ти в седем.
— Седем — повторих.
Устните му се преместиха, за да целунат онази част от бузата ми, която бе най-близко до ухото; после — към средата на бузата, а след това — точно под устата ми. Устните му кръжаха толкова близо до моите, че тялото ми настръхна от тази близост. Устата му сякаш имаше своя собствена аура, чиято топлина можех да почувствам. Всичко се движеше на забавен каданс. Исках той да ме целуне, да ме погълне с устни и език. Исках го и се страхувах, но се чувствах безпомощна да направя каквото и да е.
— Ще желаете ли още нещо?
Кроткият смутен глас на сервитьора наруши вцепенилата ме омая и рязко ме върна към разума и към напомнянето какво щеше да се случи с Роман дори и само от една целувка. Вярно, не чак толкова много, но достатъчно. Отдръпнах се от прегръдката му и поклатих глава:
— Нищо. Само сметката.
С Роман поговорихме още малко. Той ме закара до вкъщи и не направи нови опити за сближаване, когато ме изпрати до вратата. Само нежно ми се усмихна, след като пак ме погъделичка под брадичката и ми напомни, че в събота ще бъде тук в седем.
Легнах си възбудена и копнееща за секс. Благодарение на алкохола заспах лесно, но когато сутринта се събудих и сънена се излежавах, все още чувствах устните на Роман близо до моите. Страстният ми копнеж се завърна с пълна сила.
— Това не е хубаво — оплаках се на Обри, докато ставах от леглото.
Имах три часа, докато отида на работа, и знаех, че трябва да правя нещо друго, вместо да си мечтая за Роман. Припомних си, че не съм доизяснила всичко с Ерик, и реших да го посетя. Смятах, че теорията за ловеца на вампири е повече или по-малко излязла от употреба, но той можеше да е открил нещо полезно. Можех също да го попитам за падналите ангели.
Докато си мислех за заплахата да бъда „прибрана“, вероятно трябваше да изпитам по-голямо притеснение от повторното ми отиване до „Аркана“. Въпреки това се чувствах повече или по-малко сигурна. Едно от нещата, които бях научила за архидемона, беше, че той не е ранобудник. Разбира се, в действителност той въобще не се нуждаеше от сън, но с цялото си сърце бе приел този лукс на смъртните. Очаквах, че където и да се намира, все още спи и няма начин да знае какво планирам.
Облякох се, закусих и скоро пътувах към Лейк Сити. Този път лесно открих магазинчето, но отново се ужасих от бедния му вид и празния паркинг. Все пак, когато влязох, видях приведен в ъгъла с книгите един тъмен силует, прекалено висок, за да бъде Ерик. Изпитах удоволствие от мисълта, че Ерик има работа, докато фигурата не се изправи и не ме изгледа със саркастичното изражение на сивите си очи.
— Здравей, Джорджина.
Преглътнах.
— Здравей, Картър.
Глава 13
Картър взе една книга и бавно я прелисти. Гъстата му руса коса бе натъпкана под обърната обратно бейзболна шапка, а бархетната му риза явно бе имала и по-добри дни.
— Търсиш ритуални предмети? — попита той, без да вдигне поглед. — Или искаш да си в крак с астрологията?
— Не е твоя работа защо съм тук — рязко отвърнах, твърде объркана от факта, че го виждам, за да се сетя за нещо забавно или поне правдоподобно.
Сивите му очи се вдигнаха:
— Джером знае ли, че си тук?
— Не е негова работа. Защо, ще ме изклюкариш ли?
Думите ми бяха смели, макар да си помислих, че ако зад нападенията наистина стои Картър, ще имам много по-големи неприятности от яростта на Джером.
— Може би. — Той затвори книгата и я притисна между дланите си. — Разбира се, предполагам, че удоволствието ще трае по-дълго и ще е по-голямо, ако просто си мълча и те оставя да плетеш интригите си, без да ти преча.
— Не зная за какви интриги говориш. Не може ли едно момиче да отиде да пазарува, без да бъде въртяно на шиш? Аз не те подлагам на разпит защо си тук.
Истината беше, че горях от желание да разбера какво правеше тук. Не бях изненадана, че познава Ерик — всички го познавахме, но да го открия тук след всичко, което се случи напоследък, само засили подозренията ми.
— Аз ли? — Той вдигна книгата, която беше разглеждал. „Изучете магията за 30 дни или за по-малко“. — Трябва да наваксам пропуснатото време.
— Умно отвърнах.