— Похвала от майстор. Каква чест. Дадох ли ти достатъчно време да измислиш също толкова умно алиби? — Той остави книгата.
— Госпожице Кинкейд — тътрейки крака, Ерик влезе в помещението, преди да успея да отговоря, — толкова ми е приятно да ви видя. Приятелят ми току-що остави обиците, които поръчахте.
За момент го погледнах, но после се сетих за обиците, които спонтанно бях поръчала.
— Радвам се, че ги е направил толкова бързо.
— Добро измъкване — призна Картър.
Не му обърнах внимание.
Ерик отвори малка кутийка и аз надникнах вътре. По три миниатюрни наниза от сладководни перли, същите като онези на огърлицата, висяха на деликатни медни жички на всяка обица.
— Красиви са — казах му и наистина го мислех. — Благодари на приятеля си от мое име. Имам рокля, с която ще изглеждат страхотно.
— Какво облекчение — отбеляза Картър, гледайки как Ерик маркира обиците ми на касата, — имам предвид, подходящите аксесоари. Коди ми каза, че напоследък доста излизаш по срещи. Но не вярвам, че си прочела книгата, която ти пратих.
Плъзнах кредитната си карта към Ерик. На урока по танци Коди бе видял мъжкото ми обкръжение, но аз му бях казала само за предстоящата си среща с Роман.
— Кога говори с Коди?
— Снощи.
— Забавно, аз също, а днес ти си тук. Да не ме следиш?
Очите на Картър весело затанцуваха:
— Бях тук първи. Може би ти ме следиш. Може би си се поувлякла в ходенето по срещи и търсиш хитър начин да стигнеш до мен.
Подписах разписката за кредитната карта и я връчих на притихналия Ерик, който ни слушаше внимателно.
— Съжалявам, харесвам по-жизнени мъже.
Картър тихо се засмя на шегата ми. Сексът с други безсмъртни не ми даваше енергия.
— Джорджина, понякога си мисля, че си заслужава човек да те преследва само за да чуе какво ще кажеш.
Ерик вдигна поглед. Дори и да бе почувствал дискомфорта да се окаже под кръстосания огън на двама безсмъртни, не го показа.
— Може би ще се присъедините към нас за чая, господин Картър? Вие ще останете, нали госпожице Кинкейд?
Отправих към Ерик една от най-хубавите си усмивки:
— Да, разбира се.
— Господин Картър?
— Не, благодаря. Имам да върша и други неща, а и доколкото разбрах, госпожица Кинкейд се справя най-добре с мъжете един по един. Благодаря за беседата. Колкото до теб, Джорджина… е, сигурен съм, че много скоро отново ще се видим.
Нещо в тези думи ме смрази. Събрах всяка унция решителност, за да прозвуча спокойно, когато го повиках:
— Картър?
Ръцете му докоснаха вратата. Той спря, погледна ме и изви вежди в очакване.
— Джером знае ли, че си тук?
По лицето на ангела бавно се разля лукава усмивка.
— Да не би сега ти да смяташ да ме изклюкариш, Джорджина? А постигнахме такъв напредък. Май трябваше да удължим незначителния си разговор още малко. Ти можеше да ме попиташ дали времето скоро ще се промени, аз щях да отбележа колко си красива днес и така нататък. Знаеш как е.
Примигнах. Думите му ми напомниха за бележката на вратата ми.
Ти си красива жена, Джорджина. По мое мнение толкова красива, че би могла да съблазниш дори ангел…
Дали авторът не ми оставяше улики? Дали не си играеше с мен, както Коди бе предположил? Или си въобразявах? Дали пък не бе просто изнервящия Картър — проклятието на живота ми, тормозещ ме както обикновено? Честно казано, не знаех, но все още вярвах, че от всички ангели в града, които могат да се разправят със зли безсмъртни, Картър имаше най-голяма възможност.
— Колко красива? — попитах тихо. — Достатъчно красива, за да съблазня ангел?
Устните му потръпнаха.
— Знаех, че проявяваш интерес към мен. Ще се видим по-късно, Джорджина, Ерик.
Той отвори вратата и излезе. Останах там, загледана след отдалечаващата се фигура.
— Какво правеше той тук?
Ерик сложи на масата поднос с две чаши.
— Елате, госпожице Кинкейд. Аз пазя тайните ви. Не можете да очаквате от мен да не направя същото и за него.
— Не, предполагам, че не мога.
Нито пък, помислих си, когато старецът отиде за чайника, исках да рискувам да го изложа на опасност, като го замесвам в делата на безсмъртните. Или поне да не го замесвам повече, отколкото вече беше. Той скоро се върна и наля чай в чашите ни.
— Направих го точно преди да дойдете. Приятно ми е, че сте тук да го изпием заедно.