— О, това ли? Просто правя проучване за един приятел. Много подходящо. Относно секса е.
Той избърса потта от челото си.
— Въпреки многото години ходене на църква, не мога да си спомня за някакви добри секс сцени.
— Е, това не е толкова сцена, колкото клинично описание на размножаването.
— А, такива има много.
Импулсивно се приближих до него и отворих на глава 6 от Битие.
— Виждаш ли — посочих му съответните стихове, — тук навсякъде се споменава за мъже, които си вземат жени. Казано е три пъти.
Уорън смръщено прегледа книгата и аз си помислих, че той съвсем не е отворил книжарницата, без да има солидна подготовка по литература.
— Добре… повтаря се, защото там, където е казано, че хората са започнали да се размножават върху лицето на земята, това се отнася за човеците.
Остро го изгледах:
— Какво имаш предвид, като казваш „човеци“?
— Ето това. Синовете Божии не са хора. Те са ангели.
— Какво?! — Ако държах Библията, щях да я изпусна. — Сигурен ли си?
— Сигурен съм. Както ти казах, години в служба на църквата. Този израз се използва навсякъде в Библията. — Той прелисти на „Книга на Йов“. — Виждаш ли? Ето го отново: „Дойде ден, когато синовете Божии дойдоха да се представят пред Господ и Сатаната също беше сред тях.“ Отнася се за ангелите, а в този случай — за падналите ангели.
Преглътнах.
— Какво… Какво точно правят в Битие с дъщерите на хората? Те… Ангелите са правили секс с човешки жени?
— Е, трудно е да ги упрекнеш. Казано е, че жените са били красиви. — Той ме погледна с възхищение, докато говореше. — Не знам. Сигурен съм, че можеш да си представиш колко малко е обсъждан този въпрос от църквата. Набляга се основно на човешкия грях и вина, но това явно съм го пропуснал.
Продължих да се взирам в Библията. Бях смаяна и пълна с идеи и теории. Когато не отговорих на шегата му, Уорън любопитно ме погледна.
— Нещо от това помогна ли ти?
— Да — отговорих, докато се окопитвах. — Много ми помогна. Изненадах го с нежна целувка по устните, взех Библията и излязох.
Глава 14
— Събрала си ни заради библейско порно?
Хю, чиито рани вече почти не личаха, незаинтересовано се обърна. Аз и вампирите седяхме около кухненската ми маса. Импът сложи цигара в устата си и извади запалка от джоба на сакото си.
— Тук не се пуши — предупредих го.
— Какво те е грижа? Да не искаш да кажеш, че не си пушила през по-голямата част на двайсети век?
— Въобще не казвам това, но вече не пуша. Пък и не е добре за Обри.
Котката, настанила се на един от плотовете, прекъсна по средата банята си и подозрително го изгледа, щом чу името си. Хю отвърна кръвнишки на погледа й и смукна дълбоко от цигарата, преди да я изгаси точно до нея. Тя се върна към почистването си, а той закрачи из апартамента. Стоящият до мен Коди се наведе над масата, проучвайки отворената Библия.
— Не вдявам как тези мъже всъщност са ангели. „Синове Божии“ звучи като родословен термин по отношение на хората. Имам предвид, не се ли смята, че всички ние сме чеда Божии?
— Присъстващите, разбира се, правят изключение — провикна се Хю от дневната, а после — Исусе, откъде си взела тази етажерка? От Хирошима?
— Теоретично сме — съгласих се, като пренебрегнах импа и отговорих на въпроса на Коди. След откритието ми по-рано днес бях направила доста библейски анализи и се чувствах все по-изморена от взирането в книгата. — Но Уорън има право, че този израз се отнася за ангелите. Освен това, тук жените не са наречени „дъщери Божии“. Наречени са „дъщерите човешки“. Те са човешки същества, а съпрузите им — не.
— Би могло да е просто старомоден сексизъм. — Питър най-после се бе престрашил и се бе остриган нула номер. Като се има предвид формата на главата му, въобще не намирах гледката за приятна. — Все пак това не е нещо непознато за Библията.
— Мисля, че Джорджина има право — каза Хю, връщайки се при нас. — Искам да кажа, че нещо е довело ангелите до падение. Похотта е добра причина, поне колкото и всяка друга, и е по-често срещана от лакомията или мързела.
— Тогава къде е разковничето? — поиска да знае Питър. — Каква е връзката с „не просто ловец на вампири“?
— Ето тук — посочих му аз 6:4 — е казано: „В ония дни, а също и след това, се намираха исполините на земята“; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.