— Ключовите думи са „в ония дни“ и „а също и след това“. Те показват, че ангелите са стигали до падение заради човешките жени повече от веднъж. Те отговарят на нашия въпрос дали ангелите все още извършват грехопадение. Правят го.
Коди кимна в знак на съгласие:
— Което пък подкрепя твоята теория, че точно сега някой се опитва да падне.
— Все пак не мисля, че похотта е катализаторът му — отбеляза Хю. — Смятам, че убийство и побой са на първо място.
— Освен ако похотта му не е насочена към Джорджина — сухо отбеляза Питър. — Изглежда, той те намира за много красива.
От коментара на Хю ми хрумна нещо странно.
— Дали убийство и побой биха довели до падение? Особено срещу вампири и импове? Другата страна може и да го смъмри, но не съм убедена, че обезвреждането на агентите на злото би се оказало достатъчно основание един ангел да се превърне в демон.
— Миналото ясно показва, че другата страна не е съвсем… гъвкава към нарушителите — отбеляза импът.
— А нашата е? — попита се Питър.
Коди остро ме изгледа:
Отказваш се от собствената си теория?
— Не, не. Просто внезапно се позамислих за падението, това е всичко. Онази част за „провинилия се… отцепник“ може би отговаря по-точно.
— Но в твоята бележка се споменават паднали ангели — отбеляза Хю. — Това сигурно означава нещо? Може да е съществена улика, а не просто неуспешен опит за остроумничене?
Замислих се за бележката. Хю имаше право. Бях сигурна, че съдържанието й има някаква роля, просто още не можех да схвана значението му.
— Неуспешното остроумничене е характерно за ангелите — напомни ни Питър. — Поне ако вземем за пример Картър.
Поколебах се за момент, притеснена дали да им представя втората си теория. Всички изглеждаха съгласни с идеята ми за ангела, така че реших — сега или никога.
— Момчета, мислите ли… Мислите ли, че е възможно зад всичко това да стои Картър?
Три чифта очи удивено се втренчиха в мен. Първи заговори Хю:
— Какво?! Да не си се побъркала? Знам, че вие двамата постоянно се заяждате, но Исусе Христе, ако си мислиш…
— Картър е един от нас! — с ожесточение се съгласи Коди.
— Знам, знам.
Продължих, като обясних причината за обвинението ми и дадох за пример как странно ме бе дебнал и последвалия разговор при Ерик.
Възцари се тишина. Накрая Питър каза:
— Всичко това е странно, но не мога да го приема. Не и Картър.
— Не и Картър — съгласи се Хю.
— Ясно. Всички набързо са готови да обвинят мен, но не и перфектния Картър? — гневът ми изригна заради единомислието им, че Картър е съвършен. — Защо тогава той все кисне с нас? Някога да сте чували някой ангел да се държи по този начин?
— Приятели сме — отвърна Коди.
— А и ние сме по-забавните — добави Хю.
— Ако искате, вярвайте в това, но не и аз. Ходенето от кръчма на кръчма с някой демон и неговите приятели е перфектната възможност за саботаж. Той ни е шпионирал. Вие просто сте пристрастни, защото той е добър другар по чашка.
— А не мислиш ли, Джорджина — предупреди Питър, — че има някаква минимална възможност ти да си пристрастната? Признавам, че с течение на времето тази шантава ангелска теория ме кара все повече и повече да се замислям, но от къде на къде точно Картър?
— Да — подкрепи го Хю — изглежда така, сякаш му се нахвърляш без причина. Всички знаят, че вие двамата не се разбирате.
Невярващо се втренчих в трите чифта гневни очи.
— Имам достатъчно добра причина. Как ще обясните, че беше при Ерик?
Импът поклати глава:
— Всички познаваме Ерик. Картър може да е бил там поради същата причина, поради която си била там и ти.
— А това, което каза?
— Какво всъщност е казал? — попита Питър. — Да не би: „Здравей, Джорджина, получи ли бележката ми?“ Това е съвсем неубедително.
— Виж, не казвам, че имам преки улики, имам само косвени, но…
— Трябва да тръгвам — заяви Коди и се изправи.
Хвърлих му хладен поглед. Бях ли прекалила пред тях?
— Разбирам, че не си съгласен с мен, но недей просто да си тръгваш.
— Не е просто така, имам работа.
Питър завъртя очи:
— Не си единствената, която ходи по срещи, Джорджина. Коди няма да си го признае, но мисля, че си има някоя, която крие някъде.