Сет влезе и пак отметна косата ми назад. Изчаках, но не се случи нищо. Най-накрая с мъка се изправих:
— Добре съм, но трябва да легна.
Той ме изведе от банята и отидохме в спалня с огромно неоправено легло. Проснах се върху него доволна, че лежа и съм неподвижна, макар стаята да продължаваше да се върти. Той предпазливо седна на ръба на леглото, като ме гледаше несигурно.
— Съжалявам — казах му аз. — Съжалявам, че трябваше да направиш… тези неща.
— Всичко е наред.
Затворих очи.
— Връзките изсмукват хората. Ето защо не ходя по срещи. Само нараняваш другия.
— Повечето хубави неща крият в себе си и риска от нещо лошо — философски отбеляза той.
Спомних си за писмото, което ми беше изпратил, и за дългата връзка с приятелка, която бе пренебрегнал заради писането.
— Би ли го направил отново? — попитах го аз. — Да излизаш с онова момиче, дори ако знаеш, че нещата ще се развият по същия начин?
Пауза.
— Да.
— Не и аз.
— Не и ти, какво?
Отворих очи и го погледнах.
— Веднъж вече бях омъжена — беше пиянско признание, каквото човек прави с пълното съзнание, че никога не би го направил, ако е трезвен. — Знаеше ли това?
— Не.
— Никой не знае.
— Тогава… не се е получило ли? — попита Сет, след като в продължение на цяла минута не казах нищо.
Не успях да сдържа горчивия си смях. Не се е получило? Малко беше да се каже. Бях слаба и глупава, терзана от същите физически нужди, които едва не доведоха до нещастието с Роман. Само че не можех да обвиня пиянството за подхлъзването си с Аристон. Бях съвсем трезва и честно казано, планирах го от много време. Отнасяше се и за двама ни.
Един ден пак беше дошъл да ме види, но този път не говореше много. Мисля, че по това време приказките вече бяха станали излишни. И двамата стояхме прави, нервни и припрени, докато бъбрехме за незначителни неща, които в действителност никой от нас не чуваше. Вниманието ми бе насочено към физическото му присъствие — към тялото му, към мощните мускули на ръцете и краката му. Въздухът бе натежал от сексуално напрежение и беше цяло чудо, че въобще можехме да се движим.
Отидох до прозореца, но не виждах нищо, докато се вслушвах в неспокойните му стъпки из стаята. Секунда по-късно той се приближи, но този път застана зад мен. Ръцете му внезапно се отпуснаха на раменете ми — първото преднамерено докосване, което той си позволи. Пръстите му ме изгаряха като факла и аз потръпнах, от което хватката му се затегна и той пристъпи още по-близо до мен.
— Лета — прошепна в ухото ми, — знаеш… знаеш, че мисля за теб през цялото време. Мисля, какво би било да… да съм с теб.
— Сега си с мен.
— Знаеш, че не това имам предвид.
Той ме обърна с лице към себе си, а погледът му, нежен и изгарящ, се разливаше по тялото ми като горещо масло. Прокара ръце по врата ми и за момент обхвана с шепи лицето ми. Наведе се и устата му се оказа на един дъх разстояние от моята. После езикът му се показа и леко пробяга по устните ми, натежал от нежност. Устните ми се разтвориха и аз се приведох напред, за да взема още, но Аристон се отдръпна с лека усмивка. Плъзна ръка по рамото ми към клипса, който държеше робата ми, и го разкопча. Материята се плъзна надолу и се свлече в купчина около мен на пода, а аз останах гола пред Аристон.
Очите му заблестяха, изпивайки всяка част от тялото ми. Би трябвало да съм объркана или притеснена, но не бях. Чувствах се прекрасно. Желана. Обожавана. Искана. Могъща.
— Бих направил всичко, наистина всичко, за да те имам още сега — прошепна той.
Ръцете му се спуснаха надолу по раменете ми към гърдите и талията, а после — към бедрата ми. Майка ми винаги казваше, че бедрата ми са прекалено кльощави, но под неговите ръце ги усетих сексапилни и съблазнителни.
— Бих убил заради теб. Бих пребродил земята заради теб. Бих направил всичко, което поискаш. Всичко, само за да почувствам тялото ти притиснато в моето и да усетя краката ти обвити около мен.
— Никой никога не ми е казвал подобно нещо.
Бях изненадана колко спокойно звучеше гласът ми, докато вътрешно се разтапях. През следващото хилядолетие щях да чуя различни варианти на неговите обещания от стотина различни мъже, но по онова време тези думи бяха нови за мен.
Устните на Аристон се разтегнаха в печална усмивка:
— Кириакос навярно ти го казва през цялото време.