Выбрать главу

В тона на гласа му имаше нещо дяволито, което ми припомни, че макар двамата мъже от дълго време да бяха приятели, приятелството им винаги бе белязано от съперничество.

— Не. Той ме обича с очите си.

— Аз искам да използвам много повече от очите си.

В този момент внезапно разбрах властта, която жените имаха над мъжете. Бе изненадващо и ободряващо. Въпросите на собствеността и политиката нямаха значение — жените управляваха от спалнята. Управляваха с плът, чаршафи и пот. Знанието ме изпълни, премина през мен с възбуда, много по-силна от постигнатата, с който и да е афродизиак. Аз разцъфнах, пожелах тази новооткрита мощ. Мисля, че точно това прозрение по-късно щеше да накара силите на ада да ме направят сукуба.

Протегнах треперещите си ръце към Аристон и започнах да свалям туниката му. Той просто стоеше, докато го разсъбличах, но целият тръпнеше от жар и желание. Дишането му стана бързо и задъхано, докато изучавах тялото му, забелязвайки всичко, по което двамата с Кириакос си приличаха, и всичко, по което се различаваха. Пръстите ми го галеха, като леко докосваха загорялата кожа, добре очертаните мускули, зърната. После ръцете ми се спуснаха надолу, под корема, и се увиха около твърдата плът. Аристон издаде тих стон, но не пристъпи към мен. Все още чакаше моето съгласие. Отклоних погледа си към ръцете ми, които го галеха, и го погледнах в очите. Той наистина щеше да направи всичко за мен. Осъзнаването на това засили нуждата ми от него.

— Можеш да правиш с мен каквото пожелаеш — казах накрая.

Изрекох го така, че да прозвучи като отстъпление, но всъщност исках той да направи всичко, което желае. Думите ми разчупиха магията, която ни бе държала далече един от друг. Беше като ужасно избухване. Като издихание, след като си сдържат дъха си прекалено дълго. Като връхлитане. Като освобождение. Тялото ми се устреми към неговото, сякаш бе пристягано в окови, които най-после бяха счупени. Докосването до него ме накара да осъзная, че е трябвало да започнем да се докосваме така много по-рано.

Той ме привлече в жестока целувка, смазвайки устата ми с езика си, докато ръцете му се спускаха надолу, за да ме сграбчат отзад. С едно-единствено движение ме вдигна нагоре и притисна гърба ми към стената. Краката ми се обвиха около хълбоците му, имах нужда да е съвсем близо до мен, и после с един твърд тласък той проникна в мен. Не зная дали аз бях прекалено тясна, или той бе прекалено голям — може би и двете, но ме заболя по някак си приятен начин. Изпуснах изненадан вик, но той не спря, за да ме попита дали съм добре. Страстта го беше сграбчила с онзи животински нагон, заключен дълбоко в кръвта ни, който осигурява продължението на нашия вид. Сега, докато проникваше в мен още и още, все по-рязко и по-рязко, той се съсредоточи само върху собственото си удоволствие разцъфваше при всеки мой стон. Не бях предполагала, че мога да стигна до оргазъм при такъв груб секс, но се получи, и то повече от веднъж. Всеки път той започваше като огромна, всепоглъщаща вълна от усещания, която се зараждаше дълбоко в мен и се разливаше по цялото ми тяло, докосвайки всеки нерв, запълвайки всяка моя частица, докато накрая ме заливаше цялата. Тогава вълната избухваше в блестящи фойерверки, като ме оставяше топла, пропита с нежност и без дъх. Сякаш бях строшена, а после — сглобена отново. Беше прекрасно. Изглежда, всеки от тези оргазми го подтикваше да продължава, докато стигна до собствената си връхна точка. Този път аз бях тази, която разцъфна при неговото освобождаване. Забих нокти в гърба му толкова дълбоко, колкото можех, за да го задържа.

Но това не бе краят, защото след малко той отново бе готов. Отнесе ме до леглото, но този път ме сложи на колене и се приведе върху мен отзад.

— Чувал съм старите жени да казват, че това е най-добрата поза за зачеване — прошепна ми той.

Имах само миг да разсъдя върху това, преди той отново да проникне в мен, все още груб и изискващ. Мислех за думите му, докато ме обладаваше. В крайна сметка, може би той щеше да ме дари с дете, а не Кириакос. Осъзнаването на това ме накара да се почувствам странно — изпълнена с копнеж, но и със съжаление.

Когато по-късно следобед, изтощени, лежахме под одеялата, а топлите слънчеви лъчи струяха върху нас през прозореца, Аристон не изпита подобно съжаление.

— Причината може да е в Кириакос — обясни ми той, — а не в теб. След толкова много пъти, колкото те обладах днес, все ще забременееш.

Той засмука ухото ми и ме обгърна с ръце, намествайки дланите си да почиват върху гърдите ми.