— Аз те изпълних, Лета.
Гласът му беше тих и собственически, сякаш току-що се бе сдобил с нещо много по-осезаемо от секса, и аз внезапно се зачудих кой в крайна сметка разполагаше с властта в спалнята.
Лежах до него, питайки се какво бях направила и какво щях да правя сега. Как може една жена да бъде отново за някого съпруга, след като за друг вече е станала богиня? Обаче така и никога не стигнах до решение, защото следващото, което чух, бе, че Кириакос ме вика от предната част на къщата. Беше се прибрал у дома прекалено рано. Двамата с Аристон седнахме стреснати. С треперещи пръсти се опитвах да отметна завивките, но още повече се заплитах в тях. Роклята ми. Трябваше да намеря роклята си. Осъзнах, че не е тук. Бях я оставила в другата стая. Може би, отчаяно си помислих аз, щях да стигна до нея, преди Кириакос да ни открие. Може би щях да съм достатъчно бърза. Но се оказа, че не бях.
Сега всичко, което казах на Сет, беше:
— Да. Не се получи. Въобще. Аз му изневерих.
— О! — пауза. — Защо?
— Защото можех. Глупаво беше.
— Затова ли не ходиш по срещи?
— Всичко, свързано с тях, причинява много болка. Никое добро не оправдава злото.
— Няма как да знаеш, че следващия път ще е зле. Нещата се променят.
— Не и за мен — затворих очи, за да скрия напиращите сълзи. — Сега ще спя.
— Добре.
Може да е излязъл, може и да е останал; не зная. Просто се унесох и потънах в черен, безпаметен сън.
Глава 15
Понякога се събуждаш от сън. Понякога, но само за кратко, се събуждаш заобиколен от съня си. Точно това ми се случи. Отворих очи, главата ми пулсираше, смътно усещах в ръцете си нещо топло и мъхесто. Примигнах от ярката слънчева светлина, но когато най-после погледът ми се фокусира, разбрах, че гледам право в лицата на Къди и О’Нийл.
Изстрелях се нагоре — движение, което главата ми въобще не одобри. Сигурно бях сбъркала. Сигурно, но… те бяха там. Пред мен, до леглото, на което седях, имаше масивно дъбово бюро, заобиколено от дъски за съобщения. Върху тях бяха забодени изрезки от списания — множество лица на хора, които отразяваха до последната подробност героите, описвани в книгите на Сет. Една от секциите дори бе обозначена като НИНА КЪДИ и се състоеше най-малко от двайсет различни изрезки, изобразяващи стройни блондинки с къси къдрави коси, а на друга, маркирана с БРАЙЪН О’НИЙЛ, се виждаха мрачни, около трийсетгодишни мъже с тъмни коси. Някои бяха от известни реклами и аз ги разпознах, но никога преди не бях забелязвала приликата им с героите на Сет. Второстепенните герои от книгите му също имаха своето място на изложбата, макар и по-незабележими в сравнение с главните.
Надраскани записки и отделни думи запълваха дъските. Повечето бяха направени под формата на странни стенографирани диаграми, които нямаха никакъв смисъл за мен. Работно заглавие: Лазурни мечти — промяна по-късно. Добавяме Джона — гл. 7. Изчистваме гл. 3–5; К&О в Тампа или Неапол? Проверка на твърденията. Дон Маркос в 8… Драсканиците продължаваха и продължаваха, а аз се взирах в тях, докато накрая разбрах, че виждам основополагащия скелет на следващия роман на Сет. Един глас ми нашепваше, че трябва да извърна поглед, че съм нарушила лично пространство, но бях твърде очарована да видя начина, по който един роман идва на бял свят.
Накрая миризмата на пържен бекон ме накара да се извърна от бюрото на Сет и ме застави да направя връзката как се бях озовала тук. Потръпнах, като си спомних каква идиотка се бях показала пред Дъг, Роман и дори Сет, но гладът победи и временно притъпи угризенията ми. Беше странно, че чувствам глад след онова, което снощи бях изляла в стомаха си, но също като Хю след побоя аз се съвземах бързо.
Освободих се от завивките и плюшеното мече, което несъзнателно държах, и тръгнах към банята, за да си изплакна устата и да проуча външния си вид: бях рошава, а с тениската направо изглеждах като тийнейджърка. Но не исках да хабя енергия за преобразяване, излязох от банята и последвах цвъртящите звуци на фона на песен на Голдън Иърринг.
Сет стоеше в модерна, светла кухня, и приготвяше нещо в един тиган върху печката. Цветовата гама беше ярка и жизнерадостна. Шкафовете и гредите бяха от клен и се открояваха на фона на сините като метличина стени. Щом ме видя, той намали музиката и ми хвърли загрижен поглед. Днес тениската му бе с Том и Джери.
— Добро утро. Как си?
— Изненадващо добре — отидох до малка маса за двама и седнах, издърпвайки тениската, за да покрие бедрата ми. — Изглежда, че единствено главата ми е сдала багажа.