— Искаш ли нещо за нея?
— Не, ще се проясни.
Поколебах се, доловила още нещо сред аромата на солено, мазно месо.
— Това… кафе ли е?
— Да. Искаш ли?
— Обикновено?
— Да.
Той отиде до една кана, наля чаша димящо кафе и ми я донесе заедно с миловиден комплект за захар и сметана.
— Мислех, че не пиеш подобни неща.
— Не пия. Просто имам подръка за случаите, когато луднали за кофеин жени се събуждат в леглото ми.
— Често ли се случва?
Сет загадъчно се усмихна и се върна до печката.
— Гладна ли си?
— Умирам от глад.
— Как предпочиташ яйцата?
— Много твърди.
— Добър избор. Искаш ли и бекон? Нали не си вегетарианка?
— Аз съм заклета месоядка. Искам от всичко… стига да не е прекалено нахално.
Почувствах се неудобно, че ме обслужва, особено като се имаше предвид всичко останало, което бе направил за мен. Той изглежда нямаше нищо против.
„Всичко“ се оказа повече, отколкото си бях представяла: яйца, бекон, препечен хляб, два вида конфитюр, кекс с кафе и портокалов сок. Ометох яденето, мислейки си как щеше да ми завиди Питър, все още спазващ нисковъглеродната си диета.
— От толкова много ядене ще изпадна в кома — казах после на Сет, докато му помагах за чиниите. — Имам нужда да се върна в леглото и да си доспя. Всеки ден ли закусваш така?
— Не. Само когато вече споменатите жени са наоколо. Това ми гарантира, че няма да си тръгнат прекалено бързо.
— Няма проблем, като се има предвид, че това е всичко, което имам за обличане.
— Не е вярно. — Той посочи към дневната.
Погледнах натам и видях роклята си — чиста и сложена на закачалка. Бикините от фина материя, които бях носила под нея, висяха от кукичката на закачалката.
— На етикета бе отбелязано химическо чистене, но я сложих в пералнята на програмата за суперфино пране. Не се повреди. Както и това… а-а… другото нещо.
— Благодаря — отговорих, чувствайки се несигурна какво трябва да изпитвам от факта, че ми е изпрал бельото. Благодаря ти за всичко. Наистина оценявам какво направи снощи за мен. Сигурно ме мислиш за пълна откачалка…
Той вдигна рамене:
— Няма проблеми, но… — погледна към близкия часовник — след малко може да се наложи да те оставя. Спомняш ли си за онова парти? Започва в дванайсет на обяд. Разбира се, можеш да останеш тук.
Погледнах към часовника. Единайсет и четирийсет и седем.
— Дванайсет?! Защо не ме събуди по-рано? Ще закъснееш!
Отново вдигна рамене, без въобще да се притесни:
— Помислих си, че се нуждаеш от сън.
Оставих кърпата, която държах, втурнах се към дневната и грабнах роклята си.
— Ще повикам такси. Отивай. Не се тревожи за мен.
— Сериозно, не е проблем — отвърна той, — мога да те закарам до вкъщи, или… ако искаш, ела с мен.
И двамата застинахме от смущение. Наистина не бях в настроение да ходя на някакво странно парти. Имах нужда да се върна вкъщи и да премисля доколко могат да се поправят щетите с Роман и Дъг. И все пак… Сет беше ужасно мил с мен, а и преди също ме беше помолил да отида с него. Нима не му го дължах? Сигурно бих могла да направя това за него. Едно следобедно парти може би не трае чак толкова дълго.
— Трябва ли да занесем нещо? — попитах накрая аз. — Вино? Сирене бри?
Той поклати глава:
— Вероятно не. За осемгодишната ми племенница е.
— О, тогава без вино?
— Да. Колкото до сиренето, мисля, че предпочита гауда.
Погледнах към роклята си:
— Ще изглеждам прекалено натруфена. Имаш ли нещо, което да облека върху това?
Седем минути по-късно седях в колата на Сет и пътувахме към Лейк Форест Парк. Отново бях с жоржетената рокля, върху която носех мъжка бархетна риза на бели, сиви и морскосини карета. С изключение на две копчета, ризата беше разкопчана. Бях сплела косата си на плитка, вместо да я преобразявам в прическа, и сега докато се возех, неистово вадех от чантата си гримове. Подозирах, че изглеждам така, сякаш Джинджър Роджърс се е присъединила към „Нирвана“.
Стигнахме до къщата в предградията, където преди няколко седмици бях оставила Сет. От пощенската кутия се вееха розови балони, а една майка с дънки и пуловер махаше за довиждане, докато малко момиченце не изчезна в къщата. Споменатата майка отиде до масивно, побиращо цял футболен отбор превозно средство, потегли и се вля в движението.